Поезия

253,1 резултата

Безименно

Убиват ли те малките ти тайни
затворени в кутията на скрина
истини, прах хващали с години...
Те маските дали ще ти простят?
Убиват ли те нощите безкрайни, ...
543 1

Моята родина

Българийо, родино, как да не се възхищавам на твойта красота!
Как да не обичам твойта свобода!
Горд съм че съм българин. Горд съм че съм част
от българския род, и ще остана верен,
на своя скъп народ. ...
494

Обичал ли си някога жена

Обичал ли си някога жена;
пролет, разцъфнала само за тебе,
узряла от усмивки красота
във погледите ти – дилеми…
Обичал ли си някога жена; ...
1.1K 5

Артистът

Всеки път на крачка съм от бездната,
от която път обратен няма, знам,
молитви чувам тихи и отчаяни,
но за тях оставам глух и ням.
Страдалците там долу са безчет, ...
825

Познато чувство

Едно пътуване в гърдите...
А там... там е празно, хладно...
Снегът чертае причудливи форми
и гони се с леден вятър,
досаден театър... ...
906 3

Есенни страсти

* * *
Кварталът пак е разлюлян
от нощния купон пореден,
а циганин един, пиян,
слухти и с мътен поглед дебне: ...
472 4

Ледени сърца

Навън настанала е зимна тишина,
вятъра студен чувствата във нас разголи,
като лятото горещо тръгна си от двама любовта,
в сърцата ни нахлуха студените сезони.
Снежинките прелитат в своя хладен танц, ...
734 5

Намерено

когато
времето
се отдели от твоите ръце
и пръстите ти
затрептят във мараня ...
946 4

Недостиг

-
Прозрачна съм — до дъжд и лято мокро.
Но нещо липсва да живея лесно!
Не ми достига само малко охра
да бъде топла късната ми есен. ...
839 1 4

Пътеводител

Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя. ...
843 13

Тъй исках

Тъй исках да те хвана за ръка
и под дъжда да хукнем със усмивка...
Но в мрака твойте стъпки все затихват,
а тъй боли... Не ще го отрека!
Тъй исках тайно да те уловя ...
1.1K 2

Триптих за България

ТРИПТИХ ЗА БЪЛГАРИЯ
I.
Гасне природата в язви.
Пожари и суша.
Реките са ялови. ...
1.1K

Душевна протяжка

Много
тънко и фино деликатна
е моята
душевна протяжка.
На ръба ...
879

Никой не си избира планетата

има винаги
думи недоизказани
животи недоизживяни
и поети недоразбрани
има винаги ...
882 4

Сън

Имам нужда от сън,
не мога да продължа така,
опитах да броя овце,
но винаги изпускам една.
Всички ми повтарят: ...
899

Грешни мисли в Свята нощ...

Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а га д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...
626 2

Новият ред

Ще яхна своя дорест еднорог
и ще се понесем във въздуха, изпълнени със суета...
От високо ще наблюдаваме простият народ
и ще сме част от новият ред на света!
Само ако малко власт ми подарят, ...
1.1K 1

Розоцветна ухая

РОЗОЦВЕТНА УХАЯ
Ти лист от листата,
В омайната багра на ален покров,
Цветуваш в градини на шепот и зов,
цветнееш в града, разпиляваш омая, ...
704 1

Премълчани истини

Лъжите са фантазии безсмислени,
фалшиви сенки в нощен полусън.
По-страшни са неречените истини.
Те дебнат като кучета отвън.
Застигат ни и злобно ни повалят, ...
578 2

На работното ми място

На работното ми място
Денят започва със забързан ритъм.
Преваля... ето умората вече ми личи,
а аз се надявам в работата ми
някой, моето старание да отличи. ...
815

Ад и Рай

Сърцето сухо
биещо едва
душата моли за спасение
от Ада на твоята любов
крещя ...
614

На баба и дядо

Още млада се баба спомина,
безсилна тя пред болестта,
само дядо се опита
да доживее старостта.
Но дойде ден и той си отиде, ...
815

Когато жената прегръща

Когато жената прегръща
/по "Когато мъжете прегръщат"
от Любoff alipieva/
Когато жената прегръща мъжа със ръка,
която към задния джоб се промъква – ...
752 1

Душа

Душа
Душа тъй нежна, тъй смирена,
от много злост е тя сломена.
Усещам как силно сърцето тупти,
емоция, страст е това може би. ...
853

Епиграми /политически/ № 8

1 Объркан код
Какъв е този български народ,
що с Дявол пишките си мери?
Навярно е с объркан код
и себе си не ще намери! ...
422

Акростих

Бог създал мъжа - жената.
Искал да живеят в мир и благодат.
Ева не успяла.
Ябълката изяла,
настъпил на земята ад. ...
449 2

Съмнение

По път поетичен отдавна вървя.
Не съм неетичен, но вътре кървя.
За думи гладувам и все ме боли.
За слънце жадувам, а дъжд ме вали.
Не ползвам чадър и съм без дъждобран. ...
482 4

Охладени звезди

Охладени звезди
До мен си, а сякаш леглото е празно.
Потъвам сама във нощта.
Разсъмва се в стаята вече, но хладно
в мен мракът заема властта. ...
530 7

Гротеска

Една изрезка мъничка – от вестник,
с един портрет на някаква жена.
Лице – наподобяващо гротеска,
нахвърляно с небрежна бързина...
Човек, ако не знае, ще помисли, ...
1K 2

Искам да ти кажа

Искам да ти кажа нещо ново,
Нещо специално и много различно…
Но не мога… просто отново
повтарям банално, че те обичам
Не зная как мечти да създавам, ...
756 4

До Лизета

До Лизета
- Стар съм, Лизета, стар и изморен.
/Из един забравен спектакъл,
от един забравен автор/
Не ме търси и аз се изморих. ...
689 2

Ще забравиш ли?

Докосванията,
погледите,
целувките,
очакванията,
копнежите, ...
579

От себе си не можеш да избягаш

от себе си
не можеш да избягаш;
от страха
не можеш да се скриеш
и всеки, дето ...
882

Самотни мисли

Доставя ли ти радост смърт на ближни?
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира. ...
1.2K 1 15

Есенно... 2

Есенно... 2
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...
635 3

Тъмнокосите коси

„Тъмнокосите коси“
Минава се седмица, минават се две
и аз оставам сам, насаме.
Задавайки си хиляди въпроси
какво се крие зад косите тъмнокоси. ...
1.8K 2

Струва си

Когато си отива есента...
зима идва бяла и красива.
Обсипан е снежинково светът.
Искри снегът. Тъгата си отива.
Усмивките цъфтят в кристален цвят. ...
868 1 11

Белегът любим

Белезите
ми напомнят
за отминалото време
когато съм била щастлива
сега е пуста моята душа ...
680 3

Разболяно време

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.
Души, порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...
Гърч, след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!
Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши. Смърдим отвътре - недей там рови!
Приспособихме се , овации! Адаптация п ...
1.5K 1 3