Стихове и поезия от съвременни български автори
Ложето на боговете
по пътищата Албионски
без лице и без посока.
Той видя ме и ми каза с глас като на пукащ сняг
под копита на елен: ...
Виновно
слънцето тръгна си.
И пак болката гадна
на мястото обичайно застана си.
Защо ли, не знам и аз... ...
Ботев
Те просто се взривяват и се пръсват!
И в своя взрив отрекли цар и бог –
епохите след себе си разтърсват!
Такива като него само могат ...
Kогато
отмине Пролетта
и облаци напълнят
Небесата,
и със юмруци щом ...
Искреност
В ден тържествен, ден съдбовен – „майко” тебе назовах.
Хиляди се пътя питам дали искрена аз бях?
„Майка” – дума е голяма, лесно се не казва тя.
Знам , че в свидна люлка мене друга майка ме люля. ...
В своето безумие
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...
***
Да се облягат.
За себе си съм "някъде".
Но къде и аз не знам.
Светът ми е тесен. ...
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... величие, ...
Пролог
такава малка, но красива,
с гори, море и равнина,
река гранична се извива.
Тя раждала герои тук, ...
Тихото море...
Укротено, монотонно
звездна тишина вали,
а стихията огромна
с нежен шепот шумоли... ...
* * *
съм търсила любов,
а когато ме застигна,
я отричам.
животът ...
Градуси
списание
препоръчва опушен грим
за празничните вечери
с минусови градуси навън ...
Разпръснат прах
което кармата ми искаше да бъда.
Животът се превърна в огледален сън
и в него себе си не мога да излъжа.
Разбрах - дори и любовта не е за мен, ...
И не остави тирса…
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда, ...