Стихове и поезия от съвременни български автори
Не казвайте...
Всеки има своя път и крета, или пък блести къде ли не!
Всеки е актьор във собствена пиеса - добър, или пък лош!
Но, някои си имат фенове, а пък други - кент-флош!
Не казвайте, че сте нещастни, защото нямате късмет с пари! ...
А светлото пред мене бягаше
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше – ...
Един изгрев в Океана...
Цяла нощ бушувал Океана
уморен люлееше вълни,
а над него Вятър бе подхванал
да гаси последните звезди... ...
Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...
Вярвай ми!
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете, ...
Истини от дъното на бутилката
в часове се превръщат.
Закъснява ли влакът
на щастливото бъдеще?
Пак гърмят фойерверките ...
Дървената люлка в стария квартал
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч ...
Докато те няма
приспивни песни на звездите.
Докато те няма.
Разказвам им за студените ти ръце,
които вплитат в косите ми лавандули. ...
Потомци
Осем Българии ние създадохме.
За тях, земя отвоювахме с кръв.
За това що курбан изядохме,
едва помним водача ни пръв. ...
Рождество
Със снежен прах и звънкащо звънче
Сама пожертвана от порива
В живота да ни закълне
Пристига плахото ни щастие ...
Затова вземи мълчанията ми...
че се усмихвам във ухото на следобед.
Казах ти,
че с кървав плач съня ми е прободен.
Казах ти, ...
Живителен
за погледа ти, носещ мир безмерен
За погледа ти в моите очи потънал,
за погледа ти - усмивки, бури и вълни пожънал
За погледа ти в тихия есенен ден, ...
Защо да не е
'' От действителността се раждат
най-хубавите приказки"
Х.К.Андерсен
Кой казва, че е приказка безкрай животът? ...
Раждане
И съм тиха!
И сгушена, и плаха, и сама...
родена в бялото на януарска зима,
през този месец винаги мълча. ...
Като лист от дърво
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите, ...
Вълшебните залези в Пустинята
на Марина...
***
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...