Стихове и поезия от съвременни български автори
Кавър
жасминът по страните ù сладни
и тя е светлина, ала едва ли
със нея би могъл да се сравни
излъсканият лампион пред парка, ...
Мой грях
Жадувам те,
осъзнавам,
губейки те,
съжалявам! ...
За него
сълзи от мастило, следи от моето червило...
И всеки друг ще отричам, докато теб обичам...
Сваляч над 70
Мило и чаровно създание,
що ми не обръщаш внимание?
Ех, момиче сладко, медено,
защо ти е сърцето ледено? ...
Тихите желания
Гледам сънища на твари, неспокойни,
мислят, не споделят, търсят празните окови.
Търсят роб, който да издигне техните гробове,
дори да искам да помогна, бутат ме, позор е! ...
Вместо мен задаваш въпроси
на кръглата маса със свещи бутилка вино оставяш.
Вместо мен прегръщаш усмивка, вместо мен пълниш чаши -
събирана смелост триумфира с плахи овации.
Вместо мен ухажваш надежди, вместо мен сочиш жокер - ...
Мразя те!
Мразя как ме гледаш,
как се усмихваш,
как ме докосваш.
Мразя как ме прегръщаш, ...
Църковен орден за премиера
И Синода български не подмина.
Орден "Св. цар Борис - Покръстител"
реши да подари на премиера от Банкя.
Тия хора имат нужда от свестител! ...
Добро утро скъпи...
Клаустрофобия, дезориентация и конвулсивно придвижване.
Задушавам се, паника, а само сантиметри се плъзвам.
Не виждам светлина, но трябва да вярвам в нея.
Добро утро скъпи, приготвила съм кафето...
Не ме е страх
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...
Без
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
На изоставения бряг
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници. ...
Самопризнание
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...
С белите крила на гарван
и с кръв в ръце душа си давех.
От черен камък аз излитах.
От слънчев пламък сняг аз правех.
Аз птица бях. Крила превърнах ...
Жило
Светят ордените на хаджи Иванчо Пенчович...
Някой се е влюбил във властта си до полуда.
Лази подличко на ниско верноподан женчо.
В българско смърди целувката на Юда... ...
Ежедневие
сред безсмъртната суета
на вселенската суматоха
всеки ден смъртно върви
и от време на време света ...
Играчка-плачка
десетина дена,
играхме си всички
в тъмно и студено!
Едните се криха ...
Любов обречена на вечност
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...
Панелна сага
блок като блок, от Татовото време –
ни много нисък, нито пък висок,
блок с обичайни битови проблеми.
Но ето – демокрация дойде! ...
Златолист
селцето е малко познато,
но стари легенди разказват
за нещо, по-ценно от злато.
В село Златолист е живяла ...
Американският империализъм
от комунистическата държава!
Виетнамци, дръжте се като овци,
няма лошо да ви унижаваме!
Греят ни още на Сайгон лъчите, ...
Сатира II - Някогашна
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито, в родните полета, ...