Стихове и поезия от съвременни български автори
Една вълшебна нощ
...В мемоарите си още
ще разкажа за една
от Ония луди нощи:
аз, момиче и луна ...
xxx
Гледам всичко със слепи очи,
безразлична към сложните ребуси.
Като стъпкан пелин ми горчи
една мисъл от гарван по-черна ...
Игра на букви и на думи
- Буквичките вече зная!...
Казва умничката Руми:
- Раждат се от букви думи!...
- Щом прибавим "Б" към "АНЯ" - ...
Пожелавам ти
Като малко дете се крия...
Вкусих от сладостта и се опарих!
Каква е моята съдба? Боже
Каква е моята съдба, Боже... ...
На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа. ...
Ще си отида
света под друга лупа
и ще откриеш самодиви
по облака прихлупен.
Там дълго, дълго ще ме търсиш ...
Литературен критик
Искам кат’ поет да блесна,
всеки мен да оцени,
но не става толкоз лесно –
иска се талант, уви! ...
Среднощно
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
Сама
с мен щом умирам?
Ще ме гледат ли тъжни очи?
Ще се моли ли някой
да не отивам ...
Разстрел
На копието си Санчо носи свободата,
а моята е на върха на един молив.
Заливат ме. И топла и студена е водата,
Когато, кривна сърдечния си обектив. ...
Апел
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
И днес като утре
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...
Ребра
за шегата - най-добрата!
Нека силно да се смеем
да ни заболят ребрата!
А вие тъй сиротни ...
Ярко
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...
Любов
с хармоника в ръка,
аз дочувам песента,
онази излизаща от
моята душа, ...
На бала
И тази година семейство Петрови
получи покана за бал-маскарада.
Костюмите бяха навреме готови;
той бе мускетар, тя пък вещица млада. ...
Моята представа
замислено водата то заглежда,
и знам ще го сломи,
тъгата и сълзата в миг пролята.
Навярно чака малко топлина, ...
Опитах като тебе...
Надежда Павлова /Перличка/
Когато се стараеш аз да страдам,
дали ти се харесва? И защо?
Нали най-близки бяхме двама? ...
Аз не питам
Съществувам, затуй и се раждам.
Но пък зная, че има във мен
непресъхваща, истинска жажда
да създавам, да бъда творец, ...
Присъда
Дето е от болест по-лоша
За болест лекарство или гроб
А нея в гроб не мога да я сложа
Тя безсмъртна ли била ...
Отбрулен лист
бездомен и самотен,
Човекът се изгубва
в есента…
Той търси изход ...