Стихове и поезия от съвременни български автори
Детето
Всяко мъничко дете
има си ги то по две:
две краченца, две ръчички,
две ушенца, две очички, ...
Център
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...
Проклятие
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост ...
Самота
Самотен си, когато имаш голяма душа, но празнотата цари в твоето сърце!
Самотен си, когато търсиш любовта, но виждаш, че не я намираш.
Самотен си, когато звъниш на близки и приятели, но никой от тях не ти вдига...
Самотен си, когато р ...
Не забравям
След всеки удар дваж по-силна се изправям.
Научих се да продължавам, да прощавам...
Но не забравям никога. Но не забравям.
Ние и новото начало
Ние и новото начало
Отрицатели вече сме станали –
„Четиридесет и пет години – стига!“
„Двадесет и пет години – стига!“ ...
Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
Нещо сънливо
Надежда Павлова /Перличка/
Нещо сънливо край мене витае -
облачно, призрачно, с пулс от мъгла,
с поглед бадемов, с дъх минзухарен, ...
Когато времето покаже...
Не мога да простя,
Не мога да угасна
като на кандилото свеща.
Не мога да замирам, ...
21
тя се изхабява с време и с лъжи.
Вече не е - целувка през нощта,
а е обиди и вулгарности.
Любовта вече е "обичам те", ...