Поезия

253,1 резултата

Есен

ЕСЕН
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми. ...
581

Безмилостен порой

Любима моя Варна, как така
се случи във вода да тънеш?
Природата защо ли теб избра
и позволи в порои да потънеш?
Любима моя Варна, точно ти ...
538

За лятото в Драгойново

Тук виждам как денят изгрява
във розовите пелини
и славейчето глас издава
и на нощта се инати!
Тъй става лете във селото. ...
466 1

На баба

Ръцете ти са крехки, малки и красиви,
трудът ги украси с мазоли,
косите ти отдавна сиви,
но силата във теб говори!
Ти никога не се оплака, ...
757 1

Най-дългият ден

Най-дългият ден зазорява...
По слънцето слагам черта.
То все по на юг ще изгрява
до края красив в есента.
Години... И те се търкалят, ...
564 1

Раздвоение

(на онова в мен)
Сърдитото, малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл.
И жално проплаква, и търка очи,
разстроено, черно до въглен. ...
864 6

Просба

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –
нека стихиите стихнат накрая!
С грешки човешки, безумия, пропуски,
рухва светът... сякаш идва и краят!
Мъки безбройни, страдания хиляди ...
723 4

Жрица на Любовта

Дадох
само каквото ви трябваше...
Взех
само колкото
ми беше нужно! ...
1.6K 1 5

До дъщеря ми

Какво е щастието, дъще,
самотен мак, сред цъфналата ръж,
гласът на чучулига нежна
и шепотът на топъл дъжд!
Нима това не е магия, ...
1.6K 5

Щом си до мен

Губя ума си, щом си до мен,
губя го... всичко забравям,
в очите-морета, потънал пленен,
морякът-удавник оставам.
Губя се, губя... забравил и ден, ...
1.5K 2

Горчиви усмивки

Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си... ...
701 3

За птиците, горите и греха

ЗА ПТИЦИТЕ, ГОРИТЕ И ГРЕХА
Искам да ходя бос по тревата.
Искам да ходя гол под дъжда.
Искам с усмивка да срещам зората.
Да се загубя в Тилилейска гора... ...
653 5

Луна

В изгрева на чудна сребърна луна,
сещам се за теб - красивата жена,
която светлина в живота ми донесе
и музика приятна от нежна песен.
В сърце е ангелската ти усмивка, ...
550

Липса отляво в сърцето

Ти си липса отляво в сърцето.
Как така и не я преживях?
Болезнен е синият цвят на небето,
където съвсем неотдавна летях.
Където във дните откривах си щастие ...
1.1K 1

{питър скреж}

аз съм питър скреж
от тялото ми няма помен
и тихата вълна на отчаянието
е втората природа в списъка
ми със случайности ...
911

* * *

Изкачвах ли се, слизайки,
падайки смирено, силно ли шептях?
В стон преплетох ли зов,
дъждът за теб ли бе, любов?
Търсих ли сред маски, мамещи слова? ...
539

Отлитай

Очите ми угасват - звезди,
небето все по-тъмно е в мене,
започва дъждът да вали
все по-силно без време.
Hе виждам във теб светлинки, ...
785 1

* * *

Като змия денят се сви,
наместо опашка
след себе си повлече
и можене,
и искане, ...
598 1

Хитрият котак

Хитрият котак
Втурна се към паничката
малкият черен котарачо.
Мисли, че ще яде гаспачо,
ала стопанката му наготвила бе ...
747

В храма на запалените свещи

Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...
587 6

На прага

Малката църквица, родното село,
наведох глава, но пак не посмях
да вляза, а хора се бутаха смело,
донесли парица, свещичка и грях .
На пейката в двора приседнах, ...
514 1

Днес в толкова пътеки криволичим

Дали защото дълго с теб вървяхме
напред-назад по стръмните пътеки,
вода от девет кладенци наляхме
във бурето, та дни да има леки,
как времето ни смутно го разклати, ...
512 5

* * *

Вятъра разнасяше частици луна...
Тя нямаше нищо напротив.
На свой ред разлистваше акорд тишина
сякаш да бяха гръмовни салюти.
Леко потрепна във мрака нощта, ...
672 2

И докато се усетим...

Все със нещо сме заети.
Във душата не надникваме.
От амбиции обзети
с грозотата бързо свикваме.
Злоба и вина приемаме ...
511 6

Тъга

Картини сменят се пред мен,
картини - на любов и самота...
Картини гледам, всеки ден,
картини, о, тъжен е света!
Вървя по улицата сива, ...
493

Характер

Детенце малко днес
на градския пазар
затрупа с въпроси
мъдрецът мно-о-ого стар:
- Защо лимонът кисел е, ...
1.1K 19

Очакван миг

Затварям очите си вечер
с надежда насън да те видя.
Отварям очите си сутрин,
а тебе отново те няма...
Само сърцето ми бие - ...
694 5

Потоп

Българи днешни, ний хора ли сме?
Ний, дето сме горди със снопа от пръчки.
Каква прокоба обърка душите ни,
коя зла сила ги сплете в омраза?
Днес света видя нашата мъка ...
1.2K 6

Момичето със сърцето в косите

На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...
673 2

Звездичка-сестичка

Свети, звездичке, свети, сестричке,
на самотния пътник пътя осветявай.
Надежда на болното дете през прозореца,
надежда за живот отгоре му давай.
Свети на жената която хляб проси, ...
1.5K 1 7

****

Не бих могла да търся свое ново аз,
със нови грешки и проблеми.
Нима сега аз пак не изпитвам глад,
за стари мигове неопетнени?
И път пред мене като няма, ...
1K 1

Малка басня върху една снимка

Малка басня върху една снимка
Сив заек като малък паметник
до каменния котарак се вижда,
дотичал от безумно отчаяние
и спрял във чуждата градина. ...
813

Господи!

Господи, и защо все на тая земя...
Иго страшно, лъжа петолъчна.
Беше глад и позор, политики, война.
Малко кръв ли ни даде на кръста?
Господи, няма изход от тази тъма. ...
1K 4

Потоп

В този ден слънцето трябваше да грее.
Нямаше го.
В този ден Господ трябваше да бди над нас.
Не беше над нас.
Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг. ...
567 2

Миговете споделени

Съдбата, по неведома причина,
в незнайно как нарочен час,
положи в нощвата си равни половини,
попя им с ритуален глас,
щедро сипна младо вино ...
1K 1 20

За чуването и виждането

Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки. ...
534 2

Научи се

Научи се да вярваш, когато
извръщат всички от теб
очите си, с клетви нелепи,
забравили, че си също човек!
Научи се да тръгваш когато, ...
975 3

Завръщането на Пепеляшка

Златната пантофка ми убива,
във каляската е тъмно и студено,
принцът търси бяла самодива
със коланче алено червено,
да ù стане пръстен на кутрето, ...
1.2K 27

Кръговрат

Кръговрат
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти. ...
1.4K 1

Стихия

Продъни се небето,
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни ...
1.1K 2