Старият семеен албум...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава... ...
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз ще нося бялата си същност,
щом твоята любов ще ме крепи.
В теб ще се родя със нежност, ...
Умаляха старите гуменки в килера,
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост, ...
Препъвам се в нещо самотно-горчиво
и старата болка се счупва на две.
Перце вдъхновено тъга изгори го
и политам със тебе, но пак без криле.
Разбиват се в мене погледи хиляди, ...
Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;
животното в клетка e пуснато на свобода
и огънят гори с буйни пламъци към небето,
осветява тъмата, донасяща нощта.
Вадя страховете от утре и от вчера, ...
Гробът ми, е ясно, два кубика.
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...
Ако можеш - избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете, ...
Не успя да ме запазиш
Защо да се залъгваме с това,
че вечно ще се помним ние с тебе?
Защо пък да изпитваш ти вина,
че някой ден ще можеш и без мене? ...
Нужен си ми, разбери. Искам любов да гори пак в моите очи.
Аромата ти да вдишвам всяка нощ и ден и да усетя, че ти си тук до мен.
В прегръдките ти топли аз тихо да заспивам, целувките ти горещи по устните си да усещам. Ръцете ти гальовни, нека ме докосват и пак сърцето ми да забие лудо, учестено. Ти ...
Когато вече ме няма, светът, вероятно,
ще стане свободен и мъничко по-широк –
колкото накуцващото ми паркомясто,
колкото дъх от балона на белия дроб…
Емигрант на духа ще остана, в отвъдното, ...
Колко бързо да живея, за да мога да те видя отново
И влаковете останаха единствената връзка до сърцето ти.
винаги закъсняваща
винаги миришеща на лошо и стара, счупена
релсите ù бяха криви
от тази връзка зимата ръцете ти са винаги сини ...
Една прашинка по време на битка
влезе, може би случайно в окото на войник.
Той търпеше, но не можеше да вижда.
Друг се намери, веднага го смени.
Войникът в кръв белези и рани ...
П Р О С Т О Р З А Р О Ж Б И Т Е М И
Видях луната в тази вечер бликнала –
изгряваше над нашия квартал.
Под нея в хор децата чуруликаха...
За миг подобен всеки би мечтал. ...
Земята бих могла да преобърна,
небето бих пребродила завчас,
та твоята звезда за миг да зърна
и чуя, сине, топлия ти глас.
Аз още помня туй сърце огромно ...
Открий ме в синьото на здрача,
във пурпура на изгрев нов,
дори в сълзите (ако плачеш)...
Аз съм навсякъде (бъди готов).
Открий ме в парещото слънце, ...
Далеч остана ти, мой бащин дом,
но аз те чувствам в своя бързащ ден;
- във бащината сила в мен стаена
и в погледа си мамин устремен.
И ако някога по пътя се подхлъзна; ...
Нека ти опиша, приятелю,
с думи, макар да не стигат за това,
което случва се в мен:
Тялото ми, леко е като перце.
Издига се и в същото време ми е ясно, ...