Стихове и поезия от съвременни български автори
Научи се
извръщат всички от теб
очите си, с клетви нелепи,
забравили, че си също човек!
Научи се да тръгваш когато, ...
Кръговрат
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти. ...
Стихия
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни ...
Ням
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.
Децата го разбират по очите, ...
Училище за спомени
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...
Спомен
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
Арт любов
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта ...
Трескав сън
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда ...
Да сведем глави
Божи гняв се сипе над Земята,
сърцата свои нека да смирим,
заедно за щастие да се помолим.
Да сведем глави за невинните души, ...
Време да бъдем добри
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
Дъждът ме гали с уморени пръсти
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
***
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се! ...
Трагедия във Варна
Политиканстване да няма,
щото животът е ценен и един.
Да се загрижим, не да спим,
а човещина нека покажем, ...
Професорски неволи
водка с айрянче – догоре, и с лед!
А пък на другата сутрин – изстинал –
сам се събудих във гаров бюфет!
Где ли са моите верни другари? ...
Адамова ябълка
ме прави адам
но от реброто надолу
съм
ева
На Гроба Майчин
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце, ...