Стихове и поезия от съвременни български автори
Смях
Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи. ...
"Скромно" откровение
За оди, поеми
няма време,
но епиграми, анекдоти
ги бича по ноти! ...
Не оставай сам
и приятели оставят ти тъга,
не се затваряй зад безброй стени,
не оставай сам сега.
Потърси утеха в света, ...
Той
само него там допуснах.
Неволно влезе, тихо се промъкна.
Кога обаче, май пропуснах.
Идват други, пробват да останат, ...
Майчините Ласки
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема! ...
Щастието за мен
искам до мене да си ти.
Искам да си в моя ден,
от ярко слънце озарен.
Искам да си моята луна, ...
Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...
Елегия- 4...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
Битка
Обичам го страстно...
Но въпреки всичко
забравям това!?
И грешки допускам ...
Песента на Вардар
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...
Детство
не бе и мъка
не бе и щастие
в детските ми очи
проплакано детство ...
Посвещение
за нашата свобода!
Кръвта си проля -
за нашите деца!
Живя с надежда - ...
Моята рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...
Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...