Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Загуба

Загубих те, любов!
Загубих!
Махна с ръка за сбогом
и си тръгна!
С наведена глава да ме ...
584

Смях

Смях
Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи. ...
654

Вълнение

Вълшебството на утринните изгреви,
когато теб докосвам с мисълта,
изгряла от звездите чувствени
една луна, една съдба.
Разгръщат ветровете дните ни, ...
1.1K

"Скромно" откровение

"Скромно" откровение
За оди, поеми
няма време,
но епиграми, анекдоти
ги бича по ноти! ...
1K

Не оставай сам

Когато времето е тъжно,
и приятели оставят ти тъга,
не се затваряй зад безброй стени,
не оставай сам сега.
Потърси утеха в света, ...
656 1

Лодката на любовта

Край нея - море - голяма шир.
В нея сами сме в целия мир.
В нея има много болка и тъга,
ала и толкова лъчи и красота.
Само смъртта може да ни раздели. ...
823

География

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.
Живее в църквата ни кукумявка. ...
1.1K 5

Есенно предчувствие

Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.
Ще легне на земя тревата ...
562 4

Мечтата на юношата

+ Мечтата на юношата
Ах, каква си буйнокоса -
не коса, а свила!
Морска нимфа чисто боса -
где се беше крила! ...
702 6

Търся Я

Търся Я
Търся непрестанно - своята Любов,
може да е странно - вече съм готов,
беше Тя до мене - нейде отлетя,
може би е бреме - може би съдба... ...
809 1

Познах се в очите ти

Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха, ...
1K 1 4

Рисунка

Рисунка
Графитът погали хартията мека
Рисувайки нежно твоите черти.
Със пръсти погалвам косата ти леко,
Но ти си просто рисунка, уви. ...
731 1

Есен

Есен
Ще ми липсва тихият ромон
на дъжд,
тъгата в косите и ситните
бръчици около очите. ...
1.2K 2

Подарък за дома и за душата

на приятелките ми Роси, Ани и Нели
"А как бих искал с някого да разговарям,...
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам".
Борис Христов
Ще ти сваря кафе. Ще поговорим. ...
1.5K 1 10

Метафора

Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,
при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена
грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.
Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,
с разсъдък премери, бивакът там си устрои ...
1K

Той

Само той в сърцето ми се вмъкна,
само него там допуснах.
Неволно влезе, тихо се промъкна.
Кога обаче, май пропуснах.
Идват други, пробват да останат, ...
717 2

Следизборно

Изборите свършиха и ето...
ликува в Парламента ДПС - то!
С тази партия, с онази
доволен е Доган,
а нази - нази Господ да ни пази.
741 4

Майчините Ласки

Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема! ...
813

Щастието за мен

Слънцето навън блести,
искам до мене да си ти.
Искам да си в моя ден,
от ярко слънце озарен.
Искам да си моята луна, ...
816 1

Любима

Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...
1.1K

Душата ми зад прозореца

Обрулени от ледения вятър,
размятат клони пръстите си криви.
Като фалшив, раздран декор от стар театър
небето зее с кръпките си сиви.
Безчувствен и сънлив дъждът се стича, ...
795 4

Издигане

(това стихотворение е посветено на всички мракобесници)
Издигам се на пръсти над живота.
Надничам изпод мрачния му ръб.
Лъч светлина извайва пак окото.
И става моят влак за дълъг път. ...
1.4K 17

По изгрев върхът Полежан…

По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл, ...
949 6

Елегия- 4...

Елегия- 4...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
674

Японски етикет

Октомври кима, кима,
листата падат, падат,
октомври е любезен
и все се извинява,
че пак ще дойде зима, ...
1.5K 8

Битка

Обичам живота!
Обичам го страстно...
Но въпреки всичко
забравям това!?
И грешки допускам ...
771 5

Видение в зори

Видение в зори
О, как прелестно цъфти,
в зората твоето лице,
създавайки илюзията, че
ново слънце се роди. ...
1.1K

Не убивай жената в мен

Аз съм вълна
от дълбините в океана,
и животът ми е безконечен бяг,
завинаги не мога да остана.
Знам, че си омаен бряг, ...
1.3K 1

Буквено-хартиен свят

Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,
и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.
Но е пълен с уютност и плам, ...
1.6K 1 28

Песента на Вардар

Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...
984 4

„Светата троица“

Много е късно и рехав е мракът -
вече разрежда се на ранина.
Вънка на прага две сенки ме чакат -
малко момиче и стара жена.
Утре сме трите - "светата троица". ...
865 9

Театър

Театър
Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи. ...
1.4K 4

Бяла коприна

Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
разкъсано копринено сърце.
Димът на бялата цигара
скрива виното червено ...
1.8K 2

Есенна тъга

Есента навън пристига бавно, мълчаливо,
вятър хладен носи сухите листа,
черни облаци покрили са небето,
слънцето завило се е с облачен юрган.
Тихо е и в мене, есенно и мрачно, ...
786 4

Посвещение

На фронта се би -
за нашата свобода!
Кръвта си проля -
за нашите деца!
Живя с надежда - ...
627

Моята рекичка

Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...
647 3

Есенно елегично...

Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
687 2

Избирай

Избирай
Аз знам, че ще ви изненада
таз искреност и тази рана,
сърцето, от които страда
и в клетка сигурна ме хвана. ...
703 15