Стихове и поезия от съвременни български автори
... бледи среднощни привидения...
Душата ти ще разплискам.
Ще тръпне сърцето ти. Жадно.
Като помилване ще ме искаш.
Ще ме жадуваш. Сянка по пладне. ...
Помияр
лежи на припек под балкона стар и рови нещо с лапата си груба...
В очите му оглежда се светът – красив и черно–бял дори... А лесен,
че простичко живее се с душа, лишена от човешката словесност...
И гледаш го един такъв помияр, със козина ...
Щурец и славей
Един щурец –
известен цигулар –
цигулката си изостави.
Реши с китара да я замени ...
Из " Цигански неволи " част 2
покрай златни ниви
в храсталака ходих
и ма жулиха коприви.
Гледам мойта дружка, ...
Другият
А очите му
все към мен
безпомощно вперени...
Но аз не съм там! ...
Самодива
танцува в тъмата на нощта сама,
като Феникс е пленително красива
без страхове от кьошк или хармана.
Излязла е от мрака бяла самодива, ...
Светлана
издаващ трепети във тишината
обичаш ли ме ти, признай...
или ме мамиш в опит за разплата
Косите ти пропукват тротоара, ...
Думите
успехът е цел,
върхът е битка,
животът е дуел...
Думите имат силата да променят света, ...
Пушечни камшици
В поглед мил чете се луда страст,
косите ти са пушечни камшици,
във устните е скрита тиха власт,
с душа... като красива птица... ...
Моят живот
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
Крилете на дявола
сърцето го няма, ореола изтри се.
Душата красива, личи отдалече
из мрачните хора – отлитам си вече!
Ангел съм с рани дълбоки, ...
Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре. ...
Излишна вражда
Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша ...
Пътят винаги е дълъг
Само ме намери на перон 3,
на старата гара, скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен...
Изгубих се в града ...
Пиша
пиша, за да чувствам,
пиша, за да дишам,
пиша, за да съществувам,
пиша, за да се любувам, ...
Стих за любовта
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения, ...
Стон
онемяха дори и очите,
да целуваме вече е грях,
да се срещаме - още далече.
Почернели от болка тела ...
Написах мислите
За какво да пиша днес,
мислех си нощес…
Самотата взе превес,
любовта остана без адрес! ...