Усещане за Пролет...
... и все по-властно Пролетта настъпва,
и всеки миг за себе си подсеща...
Щом дрянът пръв, нетърпелив напъпва-
ухае на цветя... И още нещо... ...
Този текст за народна песен, е написан за фолклорния инструментал „На мегданя”, чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
От 0 min до 1 min. и 37 sec.
У наше село –
село опустело,
оро се повело, ...
Нещо е сбъркан човешкият свят –
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад...
А пък душата му – птица!
Може би адът е някъде в нас, ...
Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.
Не съм вече нищо магично. ...
Когато се протегнеш и не можеш да простиш,
прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;
и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във
крах, виждаш че си сам и оставяш само прах.
Повярвай си, недей да губиш своят курс - ...
Любов
Вечност, реалност, истина, лъжа.
Заслужени въпроси, истории за света.
Неизвестно и мистично това е любовта,
несигурна, различна за всички ни е тя. ...
Та макар... дори и само в съня ми
Търкулна се тихичко зад хълма зелен -
с усмивка притули се залеза.
Отмина денят така уморен,
нощта запрепуска навсякъде. ...
Сирни заговезни, ден на прошката,
ден на покаяние, освобождение от злобата,
тежък звън на тучове се носи в простора,
празник кипи в градчето, събират се хора.
Плашалки и кукери от къща в къща ...
Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча, ...
Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят ...
поглеждал ли си огън в очите...
а ледена буря не си ли поглъщал
и двете изгарят... достигат сърцето
и после... после, може би, във кристали
от чиста любов се превръщат ...
Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.
Не сега... рано е... ръцете ми искат те. ...
Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...
Не искам суматоха и тълпи от хора ...
Майко свята, от сърце ти благодаря,
че научи ме малките неща да ценя...
Да се радвам на новия ден
и да обичаш хората около мен.
Научи ме още да бъда добра, ...