Стихове и поезия от съвременни български автори
Най-доброто
за вестник "А" направили анкета
с един въпрос - "Кое е най-доброто?"...
Отвърнал мелничарят: "Че брашното"...
Хлебарят отговорил: "Хлябът". ...
Всеки път
Виждам момиче без път
Без мигли и вежди - надежда
Съдба без поглед напред...
Застанала съм на път - кръстопът ...
Сънуването винаги е много
След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.
Той често с битието си играе. ...
Пътешественик
Знам, че не съм съвършен.
Може да ме наречете луд.
Може да се присмивате на идеите ми.
Няма значение! ...
Размисъл
Да станеш силен мъж не доживя...
Звезда си вече в небесата...
Застигна те нелепата съдба,
да бъдеш съдник на държава. ...
Хайку
разплака стъклата.
Успокоява ме.
***
Въздухът трепти - ...
Увлечение след спрелия дъжд
Леле... какво горещо излияние...!
Червенопухеста жена,
удавена в желание одежда
и токчета, посяващи нейния ...
Мечтата на поета
на нея свитък от листата бели,
а върху им душа му благовонна
ред след ред да реди слова и стрели.
Мечта да не бъде то, а реалност, ...
Вървейки по пътя
сам себе си да утеша.
Фучат покрай мене мотори,
а аз се кандилкам пеша.
Напразно едни ме окайват, ...
В оскверненото Общество
а другите пък са напротив,
но от хапливите слова
разбрах, че спорят идиоти!
Защо сме вечно разделени, ...
Починало дете в Стара Загора
Сега летиш към рая, за теб ми е жал!
Кой е този, що на живота ти посегна?
Боли ме, че никой ръка не ти протегна!
Срам ме е, че живеем в такава страна! ...
Сираче
ме гледа умно във очи.
И то сега ще ме накара
от милост да ми загорчи.
Погалих русата косица, ...
Ето
спокоен ще съм аз -
ще знам, че спиш спокойно ти, дордето
баща съм аз, а ти - детето.
Пропуснатото време
Последните надежди ни изпива.
Жестоко е и правила не спазва.
Не сме поискали да сме щастливи.
Изгубили сме нещо безвъзвратно - ...
Ще останем тук малцина
,,Родолюбиви" наши авангарди
разпродадоха де що има,
натрупаха милиарди
в дрипавата ни Родина. ...
Предястие: сърцето ми
... и с фанатизма на лудите
се хранят с душата ми...
а после лицемерно вярват,
.. че са единствени... не! а са първите ...
Потърпевши
облечени в разкошни дрехи
обшити с перли и пайети
ефирни тоалети и лъскави обувки
говорещи за политика, ...
Коя съм
Някога, някога, много отдавна,
Което не помним сега,
Пристигнали снажни, пристигнали едри,
Силни и стройни мъже. ...