Стихове и поезия от съвременни български автори
Кучето и мъртвия стопанин
спеше то под старото корито,
гонеше кокошки без умора
и коремчето му беше сито.
Че стопанинът му беше щедър, ...
Понякога
да взриви света ти мигновено
в душата ти се раждат земетръси
слънцето изгрява на обратно
следобедът е, всъщност, ясно утро ...
Дрямката на вулкана
Сега сме в Европейския Съюз.
Така де, вече част сме от Европа.
Не знам дали за нас това е плюс
или сами си седнахме на топа?! ...
Твоето момиче
Спри да търсиш, вече ме откри.
Не поглеждай спирайки на светофара
за красиви, канещи очи.
Аз съм тук, живея близо, ...
Една любов
Но таз любов невинаги бе ясна.
Една любов завинаги угасна.
Когато тръгна си от мене ти,
сърцето ми завинаги разби. ...
Настроения
Улисана в дребни грижи
пропуснах пролетта -
откъснат лист от календара,
поредна крачка към смъртта ... ...
Защо, г-н Борисов, паднахте от власт?
ще Ви напомня, за да Ви е по-понятно
защо паднахте наскоро Вие от власт,
ами трябва мярка във всяка страст!
Елит самодоволен се корумпира, ...
Слънцето блестеше
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.
Времето минава, не чака никого, ...
От Разпятие до Възкресение
Уморено дими цигарата,
пише дълги многоточия
по ръба на охлузената тишина.
Аз съм онзи, водил ...
Когато престанем да се целуваме
Когато престанем да се целуваме...
Дърветата ще станат стълбове,
за тях ще се закачат птици,
неутешими без зора и въздух ...
Не искам да бъда такава жена
която на рамо да носи товари,
която да става по първи петли
деня да планира, да спира пожари.
Не, не искам да бъда жена, ...
Тъга
Защо душата ме боли!
Защо умът ми все ме пита!
Какво си сторил, я кажи!
Защо се луташ тъй безличен! ...
Изповед
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен ...
Сбогуване с манастира...
...Той се върнал на своята планета...
А.дьо Сен Екзюпери
Във старата гора ще дойде нова вечер
дърветата със много нежност да погали, ...
С крилете на духа
Изливат се митични небеса
през дъжд пороен и стихия
по тайнствата на вечността
събрали необята чрез магия. ...
Безгрижно детство
В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред. ...
Тъга
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично... ...
Старата чешма
На камъка на старата чешма
замислен старец кротко е приседнал,
а погледът му - пълен със тъга -
далече в миналото се е върнал... ...