Стихове и поезия от съвременни български автори
......
сдържан и неизречен;
диво презрение
в ярост облечено.
Демоните на душата! - ...
Пеперудка (Лина)
Отново плачеш ти,
но защо не разбирам
за глупаци сълзи проливаш!?!
Не е честно така ...
Глухарче - II
Едно глухарче ме погледна мило,
Усмихнах му се аз в ответ,
А сетне рече закачливо,
Че бил съм аз голям поет. ...
Два свята
в битка с още неизвестен край.
Битка, преливаща от чест и слава,
разположила душата между Ад и рай.
Страхът с огнен меч настъпва, ...
Вярата в доброто
Живот като игрална маса,
рулетката въртях
и губех скъпоценна младост,
защо ли оцелях? ...
Ревността
от истинските ми чувства,
които погуби с достойнство...
затвори всички врати към това
отново да повярвам в любовта. ...
Еротично
как иска ми се все да ги целуна.
Сърцето ми трепери като птичка,
душата ми вибрира като струна.
И черните коси небрежно падат ...
Малките неща
търкалят се по прашните пътеки. Подритва ги бездушната тълпа.
И никому ненужни там остават и чакат някой да ги събере
на топка свити, просейки пощада с протегнати треперещи ръце.
И само малко дрипаво девойче събрало в шепи малките зрънца, ...
Глухарчe - I
С глухарчеста косица тя е. С поглед,
Топлеещ, пращащ лъч след лъч към мен.
Със глас-милувка тя слуха ми гали,
Окриляйки смутения ми ден. ...
Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което ...
Любов
появила се от една целувка,
целувка от любимото момче,
което е взело най-голямото парче
от малкото ù сърце. ...
Поклон, Поете!
Там също ще ти трябва. Да, пиши!
Изписвай свойте думи в светлината,
а ние ще четеме... през сълзи.
Словата ти сега са бели птици, ...
В памет на Джоко Росич
ангел прави гаргара
с ледена роса
Душата на скитник...
Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре.
Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.
Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.
И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее, ...
Огледало
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална - ...
Тръпчиво
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...