Стихове и поезия от съвременни български автори
... връщане на отлежалата есен... напред...
Тишината ти ръми. И пари.
Устните ми - жадни исполини.
Има чепка на лозата. Стара.
Късам зрънце. И отпивам вино. ...
Приготвяне на пилешка супа
Нарязваш ядовете с лука -
сълзите рукват на потоп.
Не плачеш. Октопода си улучил!
Подсмърчаш като в опело. ...
Повикай ме да гледаме Залеза!...
Когато Слънцето допре водата,
а ти си в унес, като на молебен,
повикай ме при тебе на скалата:
да гледаме към Залезът вълшебен!... ...
Твари
не кръв се лее, а самата душа.
Погълнати от звяра,
лъжливо даващ им вяра.
Жадно жетвари дебнат, ...
Нищо не е
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие, ...
Разпръсна всички светове
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...
"Лудите, лудите, те да са живи!"
До под крушата.
Младостта ти засяда
като топка във клоните,
насинена от ритане ...
До моята сестра
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга, ...
Прошка
Прошка искам,
прошка давам,
от грешките аз се поучавам.
Понякога хората ранявам, но ...
Песен за България
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!
От битки по пътя ти си уморена. ...
В немилост
Завистта сърца почерня,
Носи на човек беди,
Тя е болест непотребна
И нанася куп злини. ...
Майка с главно "М"
аз така силно теб обичам,
връзката наша е най-силна,
защото си преодоляла всяка
една моя сълза и болка заедно ...
Опит за порастване
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...
Три дни след идеала
чистият пресветъл идеал,
комуто някой някога отдал -
живот и дом, и чедо, и колено.
А днес е трети ден ...
Кладенец на вдъхновение
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно. ...
Трети март
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро ...
Островът на живата вода
Колко пъти
скитал съм,
колко пъти
съм те търсил? ...
Дали отвъд
Или нощта
полярно дълга
се оказва
и всред вихрите ù ледни ...
Не вярваш
Не вярваш и ме гледаш, сякаш съм извършил престъпление...
Защо? Да не би да съм дал повод в мен да се съмняваш?
Винаги бил съм тук, независимо от това, дали ме раняваш...
Смял съм се с теб и си видял неща от мен, които никой не е виждал... ...