"О, колко много съм заможен!
Може да съм крадлив и безбожен,
но при подземните правила тук
аз, правейки на законите напук,
ставам все по-богат и състоятелен, ...
За Природата
I
Покои най-усойни - селения на Пан, незърнали небето
Вечна благодат - за камъни и червеи, осмяни от народа във пословици безчет
Заточеници - в люлката родилна, вовеки прикрепени с коренища към майчината гръд ...
Не ме спирай, ако внезапно разперя криле.
Когато пея, пей с мен - макар и да пея фалшиво.
Когато ми се спи, безмълвно протягай ръце.
Целувай ме по челото. Нежно и мълчаливо.
Пий рома без лед и без кока-кола на масата. ...
Аз вярвам в Дядо Коледа, макар че
отдавна затова ми се присмиват.
От хорска злоба често ми нагарча,
та вярата ме прави по-щастлива.
Добрият старец още съществува. ...
Някой някъде ще разлива шампанско
и ще вдига наздравици, тост...
Друг ще скита премръзнал среднощно,
да премине на живота поредния мост.
Ще изсвирят в небето зарите, ...
В комшията на имен ден на гости
във сивият костюм съм се докарал.
Завърши Коледният дълъг пост и...
на питката късмета – Обич стара!
А пуйката изядохме, така че, ...
Звезда на небосклона ми изгря
и с твойто име се нарече тя!
Епохата на слънцето дойде,
ти за мен си вече, повече от мече.
Векът на светлината е тук, ...
Няма есенно-жълти листа, няма и вятър,
протоколно изглежда всичко наред –
жегата напомня в повече за плътта ни,
а душата скучае, като снежен човек...
Остава ми трепета и лудата странност, ...
За хорската горест, скръб и печал;
за мнимите думи - души без име;
за някой възторг в мъка умрял; -
за всички стенания, ах, как боли ме!
Боли ме душата за „мъртвите хора”. ...
КРАДЦИ В НОЩТА
Тум... Тум... поредното камъче удари прозореца прозрачен. Вибрациите от удара, нежни като птица се разбягаха уплашени по крехкото стъкло. Светлинният сигнал не закъсня, тя не спеше, прозореца се открехна, а в мен бушуваше ураган от емоции, всичките ми сетива!
- Време ли е? - прошепна ...
Детето в мен живее, но отдавна го скрих,
започнах втори живот – и то порасна,
с различен начин на живот го дарих –
в свят, където емоцията била прекрасна.
Нов живот, различаващ се от предишния, ...
Не, не пиша писма, както някога много обичах.
Не купувам листа с филигран или цветен поръб.
Мойте сънища в петък кошмарите с брадва посичат.
И цъфтежът на люляка често обръща ми гръб.
Не посягам да драсна на някого няколко реда, ...
В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години.
Горях в пожарите на младостта
и търсих път към райските градини...
Пиян бях от любовния нектар... ...