Стихове и поезия от съвременни български автори
Стих съм
Целият съм стих.
Есенен стих. Боля.
Докосвам времето.
Стичам се в сълза, ...
Жажда
в таз огромна пустиня -
аз уморен пътник
без име.
Ти си мираж - ...
Напук
В железните птици разпознавам пък родния дом.
Все едно съм Гаврош и то без барикада.
Дон Кихот съм без Санчо, без доспехи и кон.
Магистрали минавам, но не режа аз лентите техни. ...
Защо ли, Българийо
на никой не изглежда да му дреме,
че живеем в страна сред хора с маски,
егоисти и садисти адски.
Отминаха си времената стари, ...
Да бъде!
Чуто на глас
Сараево, как бих могла да забравя
пръстите ти, които леко раменете ми докоснаха;
устните ти, които на моя роден език ...
Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
Терминал едно
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но ...
Нима забравих...
че всичко в него е една лъжа.
Нима забравих - любовта голяма
я няма и никога не е била.
И сънища възкръснали от пепелта ми ...
На моята половинка...
Прости ми, че не успях да те открия
Тоз живот не стигна ми за това
И оставих те да се измъчваш
С този, с който ...
Сонет за сюнет и водосвет
Живели във ония времена,
съседи във една махла,
от двата бряга на река,
поп и ходжа със брада. ...
Клетва
Мога небето с една ръка да покрия!
Мога морето с глътка да пресуша!
Мога звездите внезапно да изтрия!
Светът за теб мога да променя! ...
Там, на улицата
без грам срам.
Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?
Сега без болка напред продължавам ...
Ситуация
и не искат да ги нося.
Гребенът с косите спори -
имал някакви въпроси.
Телевизорът нехае ...
----------
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига ...
Рисувам мъка
жена в черно,
болка и разлъка.
Самота - сив нюанс,
облаци и дъжд, ...
Думи
Думи. Изречени и премълчани.
Думи. Кротки като есенен дъжд.
Думи. Гневни като бурно море.
Думи като ромон на горски ручей. ...