Стихове и поезия от съвременни български автори
Искам да си с мен (кавър вариант)
Песента можете да чуете и видите на видеоклип на следния линк:
Колко ли, колко ли пъти
теб сънувах през нощта...
С колко ли тежки въздишки, ...
Във водовъртежа
човекът често е оставен сам
и колкото е личността му по-богата,
той толкова е по-печелен, там.
О, винаги когато си в тълпата, ...
Не те познавам...
Уви! Разбрах, че не ми стиска и мълча пред теб като дете.
Погледнеш ли ме удря ток и питам се - дали не полудявам?
Не може то да е любов, та аз дори не те познавам!
Орисията ми е такава да идвам за да те погледам, а ...
Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват ...
******
събрали във бохча мечти и чувства,
а аз стоя на пустия перон
с пресъхнали очи, безчувствена...
Със тях си тръгва младостта - ...
Въпроси, въпроси...
какво е онова красиво чувство,
което се забива във гръдта
със силата на тайнствено изкуство?
Дали е дар - божествен и неземен, ...
на прага на зимата
късни есенни звуци
влачи вятърът неуморно
и бълбука преди да замръзне
новият епизод ...
Моята истина
„Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)“
Съзирам две врабчета на простора.
На петия етаж? Какво ли търсят?
Не са врабчета...Тъй ми се е сторило. ...
„Мандолината на капитан Корели”*
(по едноименния филм)
През м. Септември 1943 год., немците избиват
хиляди италиански войници на гръцкия остров
Кефалония в Йонийско море. ...
!!!
На жълтите павета между фугите
цветенца нежни с капчици роса
ботуши полицейски газят,
изпратени да спират Пролетта. ...
Нима ти бяха нужни толкова години...
За мен цяла вечност, за теб един момент.
За да забележиш моето присъствие
и с цялата си същност да ме пожелаеш.
Че не съм за теб просто никой, ...
Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна! ...
Посвещение
Смиф (Валентин Евстатиев)
На сина ми
Харесвам как отмяташ оня кичур,
немирно разпилял се по челòто. ...
Вселена за дом
да е по равно – за теб, и за мен!
И нищо,че слаба съм.
Мога.
Пресрещам те. ...
На душата ми черният дял
изливам на листа ледено-бял.
Дали то е някак разкрило
на душата ми черния дял?
Дали ще каже на другите ...
Честност
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...
Под сянката на родословното дърво
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...
Кой повика тишината?
В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти. ...
Бездиханно
С малинов вкус на топло лято
и пъстър смях на гълъбово ято,
да те целуна пристрастено искам,
смокиновите устни да изстискам! ...