Живеем като във филм
Като в безкрайно дълъг сън
Забравили за Дявола Към Бога неверни
се блъскаме в собствените си стени
За някой са бели За други са черни ...
КОЛЕДА
Това е магия, най-дългоочаквана от всички.
Невъзможни чудеса покриват изгубените ни душички.
Бялата покривка обгръща със своите ръце тъмнината
и превръща я във ванилов крем. ...
Така внезапно ни напусна, татко,
а мама те обичаше тъй много.
Отвори се в сърцето ù жестока рана,
но болката си изповядваше пред Бога.
Годините търкалят се по склона ...
Всичко отмина, във времето се сля.
Раната зарасна, а болката спря.
Снимки и хартийки… пепел ги покри.
Забравихме всичко, дори щастливите дни.
Приятелство грешно или светла тъма… ...
Утрото тихо се подава през заскрежените стъкла,
леко и с плахи стъпки пак завръща се деня,
за да разкрие изящното творение на нощта,
покрила с бял килим, сякаш от сребро, сухата земя.
Отваряйки очи, захласнат гледаш този зимен рай, ...
Не бих отрекла никога това,
че след срещата със теб разбрах,
какво е всъщност любовта
и колко много означава тя!
Какво е да даряваш всичко на човека, ...
назъбени стръкове росна трева
се прокрадват през рохката почва –
само нагоре, направо, където
свободата бродира черни райета
на бели чаршафи, и някак проклето ...
Да, аз съм Живота, а кой беше ти ?
Не беше ли този, който имаше сбъднати мечти?
Ти си човекът, който може да разкаже.
Човекът, който без думи да покаже.
На него просто му трепери ръката, ...
Към теб пътувам в тишината...
И не зная колко още ми остава.
Да те открия, да ти кажа.
И накрая всичко с тежест да призная.
Колко още ще ми липсваш... ...
Щрих от немигнал спомен...
… и … кривнах в първата пресечка,
за да разходя натрупаната нежност
по умислените камъни на радостта.
Едва покълналата обедна трева ...
Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив, ...
С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни, ...
Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите. ...
Привидно гледаш ме тиха и спокойна,
владея всеки израз, всеки жест
и речта ми винаги е стройна,
не допуска бурята в мене да съзреш.
Ръцете механично изпълняват всичко ...
Нарисувай ми цвете - уханно и нежно.
Или много цветя - изгряли в тревата.
И небе нарисувай - синьо, безбрежно.
Нарисувай ми слънцето - и луната.
Нарисувай ми огън. Вулкан. И изригване. ...
Кой си ти И какво си ти
Земята ще погълне мъртвата плът
А там долу червейте не питат за имена
Дали си цар или роб - все едно
Кой си ти И какво си постигнал ...