Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъжд в ноември
Ноември е. Вали. И е тихо.
Отронва се сълза. И стон.
Капчица нежност рисува тишини.
Дъжд в ноември. Докосва те. ...
Размисли след новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...
Вместо сбогом
намира се сред прозата
която всички ритмизират
вълшебството на Любовта
но в думи То не се побира ...
Не можеш без мен
Блъскай и счупи разбий всичко на прах. Извикай името ми пак.
Не можеш без мен това е ясно!
Не отричай! Пак ще ме желаеш.
Не можеш без мен! Целуни ме страстно. ...
Не е човешко
не е потребно да си джентълмен...
Добре е да сивееш, да глупееш...
На кон-формацията да си фен...
Да мачкаш... Или да пълзиш полека... ...
И твоя...
поспрях до уличка неосветена.
В очите ми пробляснала сълза,
дали е пак от болка породена?
Навън е хладно, отново ще вали, ...
Псалом 199
душата ми стене.
Наоколо - пълно бездушие.
Аз - на колене.
Хората търсят богатство - ...
Лицемерието на Бареков и сие
ухилено, ласкаещо и мазно
то знае, че е ценно за раята
и се раздава като за последно... безобразно.
Усещам го как броди за души ...
Танка
пейзажа в чернота.
Въздухът тръпне.
Задушлив пушек се вие
унило към небето. ...
Дочаках те
И днес животът ми е тъй прекрасен.
Щастлива съм, когато съм във твоите обятия.
И когато своите песни ми пееш безгласно.
Щастлива съм, когато мога. ...
Тогава, когато...
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно ...
Багри в картината
Рисува творецът картина поредна
и пак недоволно поклаща глава,
понеже е същата - сивкаво-бледна,
навяваща скука и мрачни слова. ...
Оставете ме на нея
Нека никой не види пороя от очите,
стихията в мислите.
Само студеният вятър да ме съживява.
Луната лицето ми да разкрасява. ...
* * *
не страдам,
и не се упреквам...
просто се случи така -
ти искаше едно ...
Носталгия
Какво ще стане с таз страна,
какво ще стане с моята родина!?
Превърнаха я в руина, а беше
грейнала градина! ...
Метаморфоза
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...
Гости
Небето над града пропадна -
блеснаха звездите голи.
Навън е лято - стана хладно.
Душата милост моли. ...
Маслинови проблясъци в очите ти
остави ги да не се познават.
Остави ги да се лутат и да търсят.
Остави ги и погледай
на маслината през малките листа ...
Каменни лица
Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,
и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.
И каменни лица от бездната, отправени към мен
със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви. ...