Стихове и поезия от съвременни български автори

256.4K резултата

Липсваш ми

Липсваш ми
Липсваш ми.
Какво да добавя?
Бленувам те.
Жадувам те. ...
852

Вземи

Вземи крилете ми и полети високо,
безкрùла пак ще мога да живея.
Вземи смеха ми и се радвай на живота,
дори безрадостна ще мога да се смея.
Вземи ръцете ми и друга с тях прегръщай, ...
1K 4

Ехти от стъпките

Ехти от стъпките ни
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е ...
625

Ти

Ти
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса, ...
788

Есенно

Възкръсваше в друг, всеки който я вкуси...
Само Бог знаеше за добро ли е бùло...
От нежността ù заспиваше даже Изкуството.
Глупостта се забиваше в тялото, като жило.
Всеки, който бе с нея, си тръгваше бос, ...
874 2

Катеричка

Катеричка
Там, на горската поляна
ние бяхме с тати, с мама,
тя дойде при нас самичка,
там от близката горичка, ...
802 1

Дори и цяла вечност да измине...

Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица, ...
1.1K 4

Огън

Стаята скривалище отново става,
завивките потъващ пясък,
усмивката желание издава
в очите онзи мистериозен блясък.
Очаквайки, прехапваш устни. ...
956

По Перущенски

ДИАЛЕКТ
С Гочу, фчеръ бяйми нъ пъзари
зъ мръфкъ нящу дъ си земим,
амъ па нъ камък нъ удари,
ич ни ни устанъ времи. ...
1.6K 1

Твоите очи

Ела при мен и малко поседни.
Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!
Не ще го понеса! От тях така боли…
Не говори дори – достатъчни са твоите очи –
те ми казват всичко… без лъжи. ...
1K

Не виждаш ли

Небето е само забрадка във възлите скрила, не виждаш ли,
на очите ти стона и на моретата ти синьото?
На пещерите ти болките. И в онзи ден,
на Фрина с очите когато погали
ръцете ми, ръцете ми търсещи, не виждаш ли, ...
950 2

Само първия път

боли ли го камъка
когато разбира
че не е сам във вселената
нещо повече
че е свързан ...
615

Есен във Велико Търново...

Есен във Велико Търново...
...А град ли е, или икона
и истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона-
от Слънце, Есен и Мистерия ...
693 2

Видения (От векове в човешките глави...)

От векове в човешките глави
завърта ориста калейдоскоп.
Сцени от минало и бъднини
танцуват своя странен синкоп.
Нощем тъмнината озаряват ...
633

Сам

Чувам, чувам гласове –
моя си не чувам.
Брулнат лист – душа бере
в капалата шума.
Вùдя, вùдя – шарен свят. ...
1.1K 9

Тя II

Най-прекрасна! И двайсетгодишна.
С бяла рокля на сини цветя.
От любов той не смее да диша.
Всички мисли открадна му тя.
Знойна хубост на трийсетгодишна. ...
859 1 6

Толкоз дни

Толкоз дни без да видиш лицето,
което кара да бие лудо сърцето.
Толкоз дни без дъха да усетиш,
който с твоя се слива, трепери.
Толкоз дни без ръце да усетиш, ...
1.1K

Изкушение

Всички посоки към тебе ме водят,
уж ги разбърквам, но май неуспешно.
Будя се с план начертан, а до обед
стъпчица криввам в посоката грешна.
Знам, че дълбоко е в думите хубави. ...
2.1K 32

Къщата на баба

(Мама мъката своя преде)
Димитър Никифоров
По стъпките на детството се връщам.
Нагоре. Все нагоре, по баира.
Пътеката към бабината къща ...
3.2K 5 14

Понякога световете ни се разминават...

Понякога световете ни се разминават,
макар и на едно и също място да живеем
и да няма друго, на което да избягаме,
колкото и някога да ни се иска.
И въпреки абсурдността - да се получава. ...
846

Линея мълчалив

Заваля. Застудя.
И душата ми се сви.
Денят ми отново посивя,
без звезди и птици,
без усмихнати зеници ...
892 11

Преди сън

Мислите ми са моливи -
пишат грозно по стената,
нека да ми нарисуват сили
ръката си да сложа на вратата
и смело дръжката да бутна, ...
1.4K 5

Горчивото ми лято

Аз още съм предесен – августова нива,
ожъната предугар, димяща на пшеница.
Косите ми – несресани, очите ми – игриви –
дъха ми прекатурят във котешка зеница.
Бурни ветровете отдавна прошумяха ...
1K 1 10

Ех! Тази есен!!!

Един мой стар стих е...
Но рисунката е съвсем нова - още не са изсъхнали боите!
Мисля, че успях да накарам електрониката да рисува, както искам...
Б.
Все по-красиво пременена ...
1.1K 4

Дом за просяк

Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите, ...
2.8K 8 23

През девет планини...

През девет планини, в десета,
ми казваш ти, че сте добре!
Говорим си по интернета
оттатък Мраморно море!
А в къщата ни полупразна ...
915 2

Светофарни откровения

От толкова пресичане на пътя,
забравих страната, от която тръгнах!
И така се лутам между зелено и червено,
защото жълтото не ми върши работа!
Сигналите объркаха главата ми ...
920

Интимно

Вплетохме пръсти за доза любов...
Дъхът ти пареше по топлата ми шия,
красивите ти мигли трепкаха във танц,
очите ти излъчваха магия.
Ти милваше ме нежно и прекрасно, ...
828

Следи от спомени

Последният летен слънчев блясък
останалите спомени пак изтрива,
между морската пяна и горещия пясък
следи от спомени се откриват.
Там, под слънчевите лъчи тик-такат ...
746

10.11.13.

10. 11. 13.
Празник без песни.
Без вино.
Без радост.
Слънце пристъпва полека ...
1.5K 7

Тъмната зона 2003

В мен има и обич, и огън.
Но в мене е и нощта.
Смъртта не е казала "сбогом"...
Не се е отказала тя.
И след преживяните бури ...
837

Изплакано

Опиши ми душата, сърце.
Нареди най-красивите думи,
като в песен на волно врабче,
припомни всички спомени в рими.
Разкажи за крайморския бряг, ...
1.2K 13

Настъпва час един

Настъпва час един
и подминава ме.
Един подир друг гонят се
студени
мъртви ...
698

Началото на кариерата

из цикъл "Забавно за известните"
От Варненският кей преди години,
в началото на миналия век,
потеглил лайнер. След като преминал
през Гибралтар, от трюма млад човек ...
1.4K 2

Безнаказано

---
Най-лесно е да спреш да ме обичаш.
Най-лесно е да кажеш "сбогом" с цвете
и сълзи да родиш (аз знам отлично),
които във очите ми да светят. ...
951 1 6

Решение

РЕШЕНИЕ
Отдавна съм решила да обичам
без порядки и отплата,
така по-лесно и спокойно дишам,
храна е обичта ми за душата. ...
730 2

Времена

Живяхме във времена
с бурни ветрове и смерчове.
Оцелявахме по чудо с Божията помощ.
Как успявахме? Така и не разбрахме.
В дневниците ни се изписваха ...
858 6

Сърдечно

Малки бръчки са приятели на твоята усмивка,
която толкова рядко не лъже,
че ти е весело. Издава те дълбоката въздишка.
Сърцето ти без нея май не може
да те опази. От обсебилата те тъга, ...
1.2K 3

Научих се

Научих се, че нищо не е, каквото изглежда!
Че не е любов, ако просто прилича на нея!
Че четейки между редовете, не истината,
а желанията свои прочитаме
и често така сами приказки си измисляме. ...
1K 1

Ти си чудо

Виждам във очите ти надежда
И с всеки трепет на ресниците съм жива,
Нощем в сънищата ми спокойствие довеждаш,
Ангели с гласа ти ме приспиват.
Грижите стопяваш със усмивка ...
1.7K 3