Стихове и поезия от съвременни български автори
Прозрение
Морето и изгрева,
любовта и сушата,
звездите и думите,
необяснимото и омразата… ...
Прозорецът
оставете прозореца отворен.
И нека пролетта ми, закъснялата, да влезе.
Когато умра,
оставете прозореца отворен ...
Къде си, Господи?...
Господи, рисува ми се маса.
Даже и да бъде празна тя,
пак да я рисувам съм съгласен.
Четири крака, върху земна твърд, ...
* * *
проклех всички желания,
сътворих ти хиляди посоки,
развалих ти всички пътеки,
пожелах ти всички желания, ...
Надежда за надеждата
реши при мен да намине...
не почука..
стовари на масата вино...
и няколко грешни души... ...
Ритмично
и неговото патологично желание
за самоизтъкване и "драчене"
с батковците.
Бай Бостан :-) ...
One wish may come true. 🇬🇧
one heartless soul that I'm seeing.
A fly to hеaven may be done,
a body in flames may be gone.
An endless wish flies away, ...
Животът - минута
Животът ми – низ от моменти,
отекват в душата дълбоко.
Махало безспир ги отмерва
и сменят се дните с посока. ...
Защо така, госпожи, господа...
дискриминирате нормалността?...
Презирате вековните традиции...
Омесвате народи и езици...
Нима градите нов световен дом - ...
Моя любима, Самота..
но не мога,
от бездната на самотата.
Искам да си тръгна,
но не мога, ...
Колко сте смешни
Глезотии, чалга и никаква власт!
Конформисти навсякъде се врат.
Никого никога няма да разтърват.
Преструват се че са ,,някой друг''. ...
Все някога
роди се стих и отлетя,
сама останала на гарата
прегърнах своята душа.
Замръзна вън капчука смешен, ...
Малките неща..
Във плен сме все на малките неща..
Ония, дето в тухли се превръщат,
и ден след ден изграждаме стена,
в без друго тясната ни къща.. ...
Пътеписи в танка (част 2)
Път; скали; запад.
Монумент на героите;
Вечните гори.
Граница – и час назад, ...
Изборът на Сизиф
Всеки ден ги навивам нагоре
малки улици на моите дни –
но търкаля кълбото надолу
непознат и инатлив Сизиф. ...
Паднах от колелото, защото...
главата ми сякаш още бе на леглото.
Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.
Краката ми да въртят педалите спряха.
След миг на земята се озовах, ...
* * *
/ДА Бъде Благословена/
И бавно се връщат спомени побелели...
На мойта страна дълго писаната история,
Чрез ония тучни, крехки ливади зелени, ...
Вече
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.
Няма да са същите дървета, ...
Мое лятно момче посред есен
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах ...
Раждам Живота
със ходила премазани без жал.
В пустинни бури стъпките си вграждах
когато миг след миг живота раждах.
Зареждах се с предвечния си Аз, ...
достигане до истината
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...