20 530 резултата
Сама в пустиня безкрайна вървя,
пресъхнали са устните ми жадни.
Пясъчният вятър маха със крила,
като орел се вие и иска да ме грабне.
Жарава огнена пропуква небесата ...
  1064 
Свиря на пиано
на счупения стол,
седнал съм и пея,
зад мене има хор,
а пред мене има хора ...
  573 
От сенките,
аз появих се със
него, измъквайки
го от дълбините на ада
и с криле на ангел, го измъкнах.
  593 
РАЗМИСЛИ
Свят красив и грозен свят,
свят изпълнен със войни,
беден свят и свят богат
на разруха, руини. ...
  477 
Календар
По игривата усмивка на слънцето
трепти денят лъчист
и му е все едно
дали ще бъде мръсен или чист. ...
  400 
За обижданите и унижаваните
Аз съм тук, няма да се покоря,
юмруците ти като круша няма да търпя,
аз чувствах, че ме смазваш,
щом обърнех другата страна, ...
  612 
Вървях си сред локви и кал
по плочките мръсни и сиви
и на мен ми стана жал
за листата, паднали мъртви.
Вървя, мислейки за нас - ...
  495 
Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, всекиму се радвам.
Горчилките отварят апетит, ...
  349 
От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
  379 
Безмълвности.
Чакълести пустини.
И градове, застинали в бетон.
Асфалтов дъх души градините.
Животът е изрезка от картон. ...
  1462 
Било е сън момичето у мен -
с черешови очи и вити вежди...
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:
Не съм живяла в двор между лози, ...
  1257  19 
Често съм стигала до един единствен извод,
че на таз земя има само един възможен изход
и колкото и да се скитаме, питаме и пробваме,
абсурда на живота няма смисъл да оспорваме.
Той е там, в основата на всичко, ...
  560 
Нищото е всичко.
Усмихни се
в междината
между
Начало ...
  1023  13 
На Бъдни вечер, когато
в очакване всички са и
погледнат небето познато,
тогава и ние навън ще излезем
и заслушани в тихия повей, ...
  618 
Скъсах
това,
което
ме
Разкъса. ...
  712 
Открехнах чуждата врата,
на която времето почука.
Замислих се, дали смъртта,
е склонна да даде пролука,
на осъдения в последен миг ...
  658 
Лед сковал е земята,
студ витае в небесата.
Сняг сипе се като магия,
зимата - града обвила.
Снежната завивка е покрила ...
  585 
Всеки има нужда от обич и грижа
колко прекрасно било
Но какво точно са обич и грижа
малко хора разбират...
Да обичаш не значи да стискаш ...
  1075 
Кое е по-добре -
да си котката на Шрьодингер
или Буриданово магаре?
Неутрино
или Хигс бозон? ...
  2310  25 
Животът...
Банално е навярно, но прилича ми
Животът ни на ритуална свещ:
по нея бавно с пламъкът се свличаме
и тъй догаря- трепкащ и горещ... ...
  469 
Вяра за градина
Не искам аз изобщо да те срещам
страдание, поставящо уроци,
не искам аз изобщо да се вглеждам -
имат или нямат хората пороци. ...
  380 
Решиш ли някаква задача трудна,
достигнеш ли отдавна гонената цел,
празнуваш яростно победа чудна,
и тръгваш във живота, нова грижа взел!
Такава е човешката природа, ...
  392 
И всички се молим
за тази ръка,
която ще хване
нашата и двете
ще се оплетат ...
  854 
...а ако искаш да обичаш някого...
Навън мирише на измити улици
и в тъмното напипва своята пътека
светлината.
...Една калинка не разбира залеза на слънцето... ...
  1066  16 
Животът казват, може би е чудо,
със времето все вярваме в това,
дали пък ни остана нещо друго,
освен надежда за добрите чудеса?
Годините пътеките затварят ...
  1601 
Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите, ...
  312 
Веществено -
същественото трябвало да бъде!
Да може като ходим -
в него да се спъваме!
  602 
поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното ...
  634 
Написани се много стихове и песни,
за майки, за Родина, за жени,
и в тези химни искрени и честни,
човешката признателност звъни!
На майчинството свято, парещо от болка, ...
  476 
Аз спрях да танцувам,
спрях да се смея,
и спрях да жадувам,
и спрях да копнея.
Аз спрях да целувам, ...
  653 
Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят. ...
  1156  22 
Предчувствие за Есен...
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й ...
  811 
ТИ НЕ ЩЕ СИ ОТИДЕШ
Ти не ще си отидеш със времето.
Ти ще останеш във мен,
защото е преходно семето,
а траен е вечният ден. ...
  415 
Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.
Те винаги са мили, отзивчиви, ...
  480 
Всичко до тук беше наред -
много раздадох, малко си взех...
Чуждите болки сложих отпред...
Имаше рани, но имаше лек.
Всичко от тук нататък добро, ...
  642 
На тази пейка ще приседна -
до времето си
и до надеждата си сетна -
като погледам
играта на врабчетата ...
  543 
Безветрие -
морето се завръща
към себе си
и опустяват бреговете,
препълнени ...
  1143  12 
Свободата
не знае
кои сте,
но не се
кланя! ...
  463 
Есенно...
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в душите гложди... ...
  419 
Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво. ...
  912  12 
Предложения
: ??:??