Предчувствие за Есен...
Светът се управлява от Скоростта.
Пространството и Времето не са абсолютни
и понеже това е трудно да се осмисли- създа-
дохме Боговете...И вече за всичко си имаме обяс- ...
Среди, недели и вторници влюбени —
седем посоки по стар тротоар.
Шепа сезони — засъхнали клубени —
глътки отрова в шишета за цяр.
Смутни теории, здрачно лобиране — ...
Пиеш дълго кафе... украсила съседната маса...
Моят поглед заобляш и вече съм толкова сляп.
И парфюмът, и голият гръб са ти истинска класа.
Ще отида за вестник, да купя за кръвното хап.
Телефонът ти розов не спира за миг да вибрира, ...
Луната набързо се свря помежду ни,
нахално изплези език.
Притисна ме ти и вълшебните думи
в твойте целувки открих.
В лятната вечер градът се разшава ...
Днес си обещах - нов човек ще бъда.
Днес си възложих тежката присъда -
за да потегля, първа крачка ще направя,
вчерешния ден ще се наложи да забравя.
Клетва тежка дадох, но денят е дълъг. ...
Искам да ти кажа ''стига, спри да ми звъниш и си върви'',
но устните неволно пак изричат
''не си отивай, имам нужда до мен да бъдеш ти'',
искам да ти кажа ''стига, грешка е това и от нея ни боли'',
но защо сърцето ми забива лудо, когато погледна в твоите очи. ...
Приятели, кажете вий,
какво ви липсва днес да сте щастливи, защо е мъката във
вашите очи, защо усмивките сте скрили?
Какво ви липсва, щом не сте добре,
дали ви мъчи някой, че го няма, ...
Пред мене застана в нов тоалет,
ехидно надникна в очите,
по стария смачкан - летен каскет
се влачеха тежки мъглите.
Неподготвена бях за среща със него, ...
Отклю́чи всички тежки катинари,
веригите захвърли с лекота,
прескочи зиданите ми дувари
и ме намери, скрита от света.
Не ме попита, искам ли от скучен ...
Нощта се спуска, а теб те няма,
няма те до мен,
но в далечината свети една звездичка,
толкова красива, че дъхът ми спря.
Изведнъж заблестя още повече, ...
Не си отивай есен. Остани.
Там няма никой в тъмната гора.
Ще късат роклята ти клони и бодли
и ще се чувстваш бедна и сама.
Красива е тъгата ти. Блести ...
Орфеевата лира...*
Тече реката Хебър*, тече си, а край нея
Природата оплаква съдбата на Орфея...
... И всяка пойна птица, и всеки духнал вятър,
и нимфи, и дриади, и рибите в реката... ...
Ще те почакам – после ще говорим,
и тази вечер няма да съм с теб.
Събуждаш в мен хроничната умора
и ме превръщаш във бурканче с лед,
с което ежедневието охлаждаш, ...
You say you don't believe in God
But why my love when you're an angel in your blood
You are my message from the skies above
you are my reason to believe again.
And from the moment that you touched my hand ...
Сънувах те, ти беше ми в съня.
Докоснах те, погалих ти ръката.
Усмивката ти влезе ми в ума,
като че ли за първи път те опознавах!
В очите взираше се толкова дълбоко... ...
По улиците на духовното ти гето
Подритвай ме по улиците на духовното си гето,
нямам лоши намерения, но ти, хайде, убий ме от любов.
И да, селянин - дивак съм, дошъл от Серенгети,
с чувството за хумор скаран, най-търпимия идиот. ...
Звездите ли да свалям? Не. Не мога!
Та нали до мене светиш ти?
Ти, мое щастие, любов, тревога,
ти - слънце мое във студените ми дни.
Сърцето си да дам ли? Не. Не бива, ...
Белег нося в душата - жигосан с очи
от живот несъзнат и предишен,
спомен свит на кълбо уморено мълчи,
но усещам, че още в мен диша.
Щом те зърнах в дъжда, се пробуди за миг ...
Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...