Стихове и поезия от съвременни български автори
Обичам те
в есенните листа
в очите на вълка
в пукнатините по бялото на брезите
и в топлината ...
Моят кръст
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза, ...
Въпрос
Защо не можеш ти да ме обикнеш?
Защо не можеш да ме разбереш?
Защо не можеш в душата ми да вникнеш
и топла нежност ти да ми дадеш? ...
Слънчево приятелство
очакваш ни, разтворило обятия–
дали ще може в тях да се сбере
тревогата ни, всичката апатия?!
Настръхналите си души ти носим ...
Хитрост бойкова
край гара Яна.
Бойко използва това,
за да си направи реклама.
Казал пътят в събота да се открие ...
Празни
щом празно е сърцето за копнежи.
Записвайки на лист ти всяка мисъл,
рискуваш да я прочетат невежи.
Решиш творец да си - това е бреме, ...
Като от картина
В покоите мои имам картина една,
гледаща в нищото млада жена.
Ръцете ù вяли, отпуснати, мъртви,
погледът - влажен, сякаш от кърви… ...
Само Луната вечеря с въздишки
Човек яде всичко що расте по таз земя
или това, което се побира в алчната уста.
И най-кроткият изпитва апетит,
и най-добрият няма насита. ...
Балканска дивотия
необременени от морал,
които ни покриват с рози,
а зад гърба ни пръскат с кал...
Обсипват ни със думи мазни, ...
Ще дойдеш, зная
Ще дойдеш, зная. С дъжда.
Ще докоснеш съня ми,
с нежност ще го сториш.
И тишината ще се сгуши, ...
Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял. ...
Божественото в Любовта...
Недокосната като капките роса по тревите,
във които са се скрили първите слънчеви лъчи;
нежна като аромата на дивите цветя;
възторжена като песента на птиците ...
Огледало
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...
Измислица
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците...
И плачех заедно със твоите неволи, см ...
* * *
Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.
Ту студен като късче лед от тъмната забрава.
Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,
рисувайки съвършеността с багри съдбоносни. ...