Поезия

253,1 резултата

Дъждовна симфония

Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни, ...
642 3

* * *

Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...
780

Невинаги и понякога

НЕВИНАГИ И ПОНЯКОГА
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...
870 6

Тази нощ отмина, но утре... дали

Луната се затули зад черната скала
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара ...
1.4K 4

Уроците

Преди да се науча да живея
във този луд, комерсиален свят,
бях божа птичка, често пеех
и исках да докосна всеки цвят!
Прескачах чужди, каменни огради, ...
876 10

*Пухче 04.04.2013

Подмятано от вятъра се носи,
тук се закачи или пък падне там...
Пухчето вниманието си проси,
така е, кой ли иска да е сам?
Осъзнатата любов тренира ...
496 2

Тя

Тя е жена, която ти дава надежда,
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака, ...
1K 2

Ябълков цвят

Бели облаци ябълков цвят.
Ароматни, невинни дантели.
Весел, нежен и радостен сняг
по дървета - симфонии бели.
Красота, красота, красота! ...
708 4

Наранено сърце

От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...
1K

Пролет идва

Мълния небето цепи.
Гръм събужда тишината.
Топъл дъжд целувки лепи
по очите на стъклата.
Пак земята жадно пие ...
506 2

Сега ми се мълчи

Уморих се от лъжи.
Вече нямам сълзи.
Пада само дъжда...
Няма и следа от любовта.
Опитах всичко. ...
1.2K

Аз... Поетесата

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред. ...
841

Ако някога някъде няма те...

Ако някога някъде няма те...
На небето не ще засияят звезди,
планини вдън земя ще потънат,
слънцето в кърви веч' ще гори.
Ако някога някъде няма те... ...
1.2K 12

Мастилен цвят

МАСТИЛЕН ЦВЯТ
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича. ...
1.2K 14

Пътища на времето

Приказка за крадена мома
стой до мен и аз ще ти разкажа,
за вълка и шапчица една,
за морето, с мидички по плажа.
За снежанка бяла, във съня ...
602 4

Училище-мъчилище

– Училище-мъчилище! – с ръка
Асенчо бърше потното си чèло.
– Как новия урок да разбера?!
Това за мен е адски трудно дело!
"Че учиш се през пръсти вече срок! ...
1.2K 4

Съдбовно

Аз те нося съдбовно в сърцето, море,
аз те нося съдбовно, греховно.
И да пия от теб, и да взимаш от мен
все остава, със теб да се помним.
Нямам родствена връзка със тебе, море, ...
794 3

Клонче с цвят

Всеки носи младостта
с клонче с цвят в ръка
и върви усмихнат по света,
ръка в ръка с любовта.
През морета, планини и океани, ...
657

Дори да си тръгна...

Дори да си тръгна
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...
656

Несъдбовно

Несъдбовно
Какво пропуснах... всичко или нищо,
сгреших ли някъде фатално,
догарят въглените на едно огнище,
в което стрих съдбата си прощално. ...
1K 1

Огледало

Как искам да ти бъда огледало -
усмивки да ми пращаш всеки ден,
да те рисувам - и лице, и тяло,
а погледът ти да е все във мен.
Да съм ти обич, вяра и надежда. ...
890 7

Къде е любовта?

Къде е любовта...?
Обичам те, но нямам сили
да издържа на този ад
и болката във сълзи ме облива...
не знам, защо съм в този гаден свят. ...
606 1

Но Шекспир не го е разбирал

Ти като дух от бутилка излезе
от някакъв сайт за познанства случайни.
Навярно ме взе за поредната глезла,
а аз теб - за моя Ромео... навярно.
Не казвам, че бе несериозен - напротив - ...
926 4

За Измамата

Измамата, когато лъсне!
Очакваме ний чудеса!
Съдбата в блатото ни блъсне
и ни изхвърли от света...
Ний под земята търсим рима ...
607 1

Следобедно кафе

Следобедно кафе
Харесва ти да бъдеш мокра
и без чадър, да те вали,
по локвите да тичаш без посока,
на подскоци, все едно ще полетиш... ...
1.7K 1

Истинска жена

В името на любовта
цвете, птица и Луна ти дадох...
и, може би, цялата си красота
аз за твоето име продадох...
но ти дори не разбра, ...
658

Обичам те, приятелю

Днес, приятелю, ти си тръгваш,
но в очите ти чете се тъга.
От време на време към мен се обръщаш,
поглеждаш ме, а помежду ни стича се дъжда.
Погледай ме, казвам си тихо, ...
1.4K 2

Фалш

Умен, симпатичен, оправен, контактен,
Мъж мечта - за почти всяка жена,
но мен да завоюваш защо ли не успя?
Макар че имаш тяло за милиони
и ухаеш на мъжки феромони... ...
554

Най-важните неща на света!

И все по-красиви стават дните и времето променя се навън.
Зад облаците мрачни и дъжда слънцето се пак подава,
то зарежда те с нови сили и надежда,че светът все пак хубав е
и всичко може да се случи, стига да го искаш силно ти.
През много трудности човек трябва да премине, ...
706

Човек за обич е роден...

Човек за обич е роден
и тази обич да раздава,
чак до последния си ден
той любовта да претворява,
превръщайки я в тишина, ...
739 4

Лудостта ти отива

Лудостта ти отива
Лудостта ти отива. И когато мълчиш –
пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.
След поредната доза – делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден, ...
1.6K 8

кладенецът на самодивите

Любовта покълва и се ражда във сърцето -
като истина изгрява в божествения взор.
Цветята хващат полъх от небето
и намират чакания двор.
... може би се моля за повече внимание, ...
685

* * *

все едно не е било,
а само е сънувано,
и аз не зная
беше ли, не беше ли,
но беше хубаво
551

Пробуда... заблуда...

Вревме, време... ненаситно,
пари, пари, власт и забрава!
Грабеж, лъжи и измама,
душа на дявола се дава!
Време, време... ненаситно... ...
1.3K 1

Живот

Една игра, без отговори,
игра без задръжки,
игра без стратегия,
игра на ум.
Сън, в който всички сме слепи. ...
715

ХХI-век след Христа...

ХХI-век след Христа...
Светът се е побъркал,
Светът е пощурял,
не вярва вече в щъркели-
тъй много остарял... ...
1.1K

Мога ли?

Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.
Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне, ...
981 1

В света на самотата

> Самотният човек е брат на Бога.
>
> Лили Качова
Самотникът е по-близо до Бога –
от всички други хора на Земята. ...
943 1 12

Безлунен стих

Безлунен стих
Отеква гонг, камбани медни
пилеят птиците в нощта...
Безлунен стих към теб побегна,
тъй тиха моя самота... ...
1.2K 12

Усещане

Усещане
Усещате ли?
Притихналата вечер,
застинала приказка?
Шепот... Въздишка. ...
578 1