Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.
Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише. ...
Изчерпан съм, не мога и да пиша...
Отегчен от всички неуспехи...
Прочетен сън, душата ми издиша,
а клоун облечен е във мойте дрехи.
И сякаш, всеки гледа с недоверие... ...
Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...
Годините минават, идилията ме плаши,
снимки от годините стоят тъй прашни.
Прашни, но красиви, а сега са страшни,
хъс няма, братко Българин юнашки.
Надеждата я няма, багажи стягайте, ...
Не мога на каишка. И не искам!
Душата ми е истинска вълчица —
не иска низки страсти да я стискат.
Тя може ветровете да надтича...
Да нямам мира, ни покой. Ни завет. ...
Мое щастие, не чукай на вратата ми,
а бързо влизай вкъщи тичешком!
Аз всеки ден те каня със душата си
и всеки ден предлагам ти подслон!
Мое щастие - пътят е вярата, ...
Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.
Във истините можеш ли да плуваш... ...
Късметът дарява кристални сълзи
за всеки напразно пропуснат шанс,
животът винаги бърза, той не пълзи
и не предвижда никакъв толеранс.
Животът на всеки има свой недостатък, ...
Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...
Разпуснато гнездото опустява с времето. ...
Преди години, в тиха бяла нощ,
четях замислен - пожълтяла книга,
която ми разказваше - как още,
в живота нежност май не ми достига...
Четях и чувах, сякаш други мисли ...
На хълма, под стария орех седим.
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост... ...
Тази малка душа се препъна стократно!!!
Без да виждам вървя през пустинни места,
по пътеки, които отвеждат обратно
към тъгата, тъмата, смъртта...
Как от цялата моя огромна охота ...
Тя няма в косите си слънце на кичури.
Но пръска във мрака искри. -
Когато на пръсти съня ни пресича -
жената на трийсет и три.
Дъждът по чадъри и покриви дращи. ...
Ни да отвориш очи, ни да затръшнеш клепачи.
Нито да премълчиш, нито да се разплачеш.
Толкова свестен живот - ври и нагарча!
Ни да се свреш като роб. Нито да скачаш.
Ни да заспиш принизен, ни да си буден. ...
Не ме издигай на пиедестал!
Високото ме плаши до припадък.
Аз съм вятърна. Ухая на скандал
и животът ми далеч не е порядък.
Безвкусна съм, ала понякога горча ...