Стихове и поезия от съвременни български автори
Събуди ме...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
Усещане за вечер
Светулково пристъпва залезът
в красотата на лятната нощ.
Събрала светлина, тишината пее рок
и споделя за любов. ...
За седемнайсти път
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже. ...
Ежедневно
покрай прозореца-илюминатор,
през който наблюдавам всеки път
живота по небесния екватор.
Обличам пак скафандъра от смях ...
Хайку
целувки
под луната.
Самотен ездач
препуска ...
„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“
Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,
заключен съм в мисълта на текста ми като грях.
Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални
противодействия, заради несъответствия. ...
Равновесие
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии, ...
Майка ми
Какви очи..
О, тези очи биха могли да те преследват цял живот...
да не можеш да заспиш заради тях,
а когато това случайно се случи, ...
Задкумалисие (Съвременна стихо-приказка)
Нека прочетем отново
старите ни приказки!...
Кой стои, дете, зад Кума Лиса -
тая хитра комунистка?... ...
Лятно хайку
кръстосва лицето ми
слънчево зайче
Щастие
(Албена 1991 г.)
Вечер. Светлини. Мотори.
Играещи пламъци. Весели хора.
Замислен художник рисуващ картина. ...
Моят ден
Моят ден започва
с обичайната белота,
с дъх на йодови пари...
със стенания и въздишки ...
Болкоуспокояващи
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...
Състояние
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове ...