Стихове и поезия от съвременни български автори
Монолог на светлината
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...
Любимата ми рокля
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.
Болка
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...
Думите на един умиращ
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...
Желание
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
Когато чаят кипне...
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
Свободен пазар
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...
Полет
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...
Струната
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...
Един въпрос с отговор
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...
Само тя
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...
Тъжната част на зимата
с огромни и тежки софри.
Препълнени пак са трамваите -
настъпиха мрачните дни.
Как долно изблъскват се хората! ...
Понякога
емоциите се закрепят
по ръбчето на тишината
залепят се
(като светулките) ...
Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в
Ню Орлиънс
О тази ярка светлина червена
във бара, като бикове възбужда
мъжете и те чакат настървено, ...
Прозаично от болката роден
бъди проклет
ако те стигна
ще те удуша
със голите си ...
Нещо лично...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Защото знам - аз суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...
Не се щадих и себе си раздадох, ...
* * *
лазурни пустота
броиш мигове
в които си повярвал тайно
и които си извисявал ...
Криле
а после дълго птиците рисувах.
Крилете им ми станаха мечти,
в ятата им до изгрев те будувах…
И питах, как във този дрипав свят ...
Един рибар тюлена два убил
И след това, когато се удавил
и пред съда небесен се изправил,
очаквал, за греха му "за награда",
че Свети Петър ще го прати в ада. ...
Прощално
Тръгни, дори да чуваш... Остани!
Опитах да премина, но затворен,
тъй дълго беше пътят! А незрим,
се молеше за слънце хоризонтът ...
Един ден в Пустинята...
Днес Вятърът отнякъде домъкна
сам облаци дъждовни над Пустинята
и Сахара тръпнеща замлъкна
сега пред чудото невиждано... ...