В далечната степ на далечна земя,
докъдето погледа ти се рее в небето,
утрото тръпне с бледа луна,
стене с шума на морето.
Прелива се мисълта с далечна вълна, ...
Сънувах често чуден сън -
издигам се, летя във небесата
и истински са на раменете ми крилата.
И приказно е, като малка птица съм
и дишам леко, с пълна гръд, ...
Храм да беше, в глуха тишина
щях да те открия по звездите…
Път да гонех, стихне ли светът,
скитниците щях за теб да питам.
Нощ да беше, ей това небе ...
Вървиш прегърбен бавно, духа вятър в твоите коси,
вървиш в мъгла потайна, а около тебе каменни очи.
Вървиш сред огнена жарава, от черни овъглени образи,
вървиш едва-едва, с надежда светлината да те съхрани...
Промяната те следва тихо, стъпките след тебе заличава, ...
Всичко е така безмълвно, празно и пусто.
Тишината раздира душата ми, а болката е безкрайна!
Боли ме да си тук! Боли ме, когато те няма!
С теб и без теб... Болката винаги я има!
Тишината раздира сърцето и душата ми! ...
В твоите очи дълбоки губя се аз всеки път,
мислейки за мен и тебе, всичко почна на шега.
Бяхме тъй несигурни, а всъщност толкоз смели,
вярвайки, че ще се измъкнем един от друг без следа.
Сърцата ни разбиха се и всичко бе в една тъга. ...
- Не мислиш за себе си, живееш за тях,
искаш да изкупиш нечий грях,
раздаваш им цялото си ценно време,
да сваляш от чужди плещи тежко бреме.
- Искам да влея във всеки частица от мен, ...
Лежи самотна лодка на брега –
забравена, скрибуцаща коруба!
До нея друга в пясъка – една
пресъхнала душа с обшивка груба!
С разбито, кухо, дъсчено сърце, ...
Живея под каменния венец на чудати и страховити скали. Когато се случи да мина покрай големия сив камък на Стратеш, той не пропуска да ме заговори с мълчанието си. „Камъкът на блудните“ го нарекли някога. Прокълнат бил той за красивата девойка Мануша и Ружди - сина на каймаканина. И жертвен станал.. ...
Не може лесно да забравиш
онази късната, последната Любов,
безкрайно трудно е да се откажеш
от този последен звезден благослов.
И сняг посипва ти Душата, ...
Щом видиш вън разцъфнали дървета
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки ...
Присъни се в съня ми, па макар и далечна,
да бе недействителна и просъница грешна.
Така ми хареса, че прииска ми се и още
от теб да усетя, да вкуся, да те докосна.
Сънувах те такава, каквато те искам, ...
ЗА ПЕПЕРУДИТЕ
Засякохме се с теб случайно,
години минали се, много път е извървян,
оказа се човешкото във тебе трайно,
и страха от срещата неоправдан. ...
Не се събуждай
Когато те погледна, нещо в мен спира,
любов ли бе – в мене тя напира,
хиляди емоции – целуни ме и отново,
отведи ме в онзи тих приятен свят... ...
Сбогувах се с илюзиите, влачени
през тъмното на ожаднели истини -
напудрени, колосани и лачени,
във тъжно време тъжно обезсмислени.
Мечтите ме преследваха разплакани. ...
Виж се колко си грозна - на маймуна приличаш!
Всеки бяга от тебе, с бесен хъс те отрича,
като стара мома си - неприветлива, строга
и за нищо не ставаш. Погледни се, за Бога!
Скрий се някъде бързо, горделивке досадна! ...
Отново заигравам се на стадиона с топка,
Божидара вече тича като най-пъргавата котка.
Играе живо на земята,
чак крачетата й тропат шумоливо на тревата.
А погледне ли внимателно часовника си на ръката, ...