Стихове и поезия от съвременни български автори
Момиче в лилаво
в светлината на снежния поет...
в прегръдката на бяла тишина -
момиче в лилава рокля,
рискувам да те стопля, ...
Късна есен- ранна зима
Във парка тъжно е сега,
вятърът листа събира.
Всичко днес навява ми тъга,
зимата ли? - ето я напира. ...
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
С останки от любов...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен ...
Предколедно
предвещава зима в бяло,
не носи само меланхолия мъглата,
а приказно-тържествено начало.
И Коледа не е единствена причина ...
Къде си, Боже?
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
Недей
че аз не се разкайвам,
и в своята пътека
най-често се спотайвам!
Живея си живота ...
Етеменанки
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...
* * *
все не можем да го избегнем...
както и да си го мислим,
все излиза същото...
дебнем се, ...
Есенни мъниста -3
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
***
Капят салкъми. ...
Сине, сине
Две старчески ръце отвън на прага
изсъхнаха от чакане по тебе.
За майчината мъка не помагат
нито думи, нито спомен, нито време. ...
Желание
вечер с бялата луна, целувай ме, нека с твоите целувки да заспя,
нищо че със някой друг си ти в нощта!!!
Докосвай ме сутрин с първите лъчи, докосвай ме
вечер с бледите звезди, докосвай ме, нека с твоя нежен допир да заспя, ...
В момент самотен
Доверието между двама е мечта.
Господи, кажи ми каква е моята съдба?
Ще бъда ли щастлива някога?
Препятствия минаваме ден след ден. ...
Писмо
в моята пустиня утаиха
твойте светещи слова.
Заключиха усмивка
в крайчеца на устните - ...
!?!?
лирата ми тъй смърди.
Наоколо е пълно с хора,
а животински се отнасяме, уви.
Покажа ли се вънка, гледам - ...
Meчта
крехки и неопитни крила,
обречена, сама, изплашена трепери
от първия си полет във реалността.
Устремена към далечни небеса, ...
Есента
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
Прашинка
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...
невинаги идваш...
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе -
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса, ...