Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

В душата давам ти подслон

В душата си отварям аз вратата
и давам на сърцето ти подслон.
За тебе свалям ниско небесата
и пообъркан правя ти поклон.
И красотата ти огрява, мила, ...

koli4a

Поезия » Любовна

766 4

Гледна точка

Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...

petrokam

Поезия » Философска

1.1K 3

Някаква цена

Ела, любов! Ела да ме спасиш!
От страст изгарям, угаси ме!
Във пепел се превъщам, виж!
Побързай, обич моя, помогни ми!
Обърках пътищата! Вече няма път! ...

nadia_warrender

Поезия » Любовна

825 2

Признание

Щом в очи те погледна с "Обичам те!",
не ми казвай "Не трябва!", за Бога!
Мога да контролирам ума си,
сърцето - все още не мога!
Не ми слагай рамки - аз огън съм - ...

sisi6571

Поезия » Любовна

1.1K 8

Eсенна прелюдия

Есенна прелюдия
С красивите нюанси есента
днес докрай ме изкуши
да се слея с нея ей така -
в красива рокля с цвете в коси. ...

джуди

Поезия » Друга

637 1

Ангелско дете

Малък, светъл ангел,
паднал си от небето ти.
С протягащи ръчички прегръщаш моето сърце.
Щом те зърна грейва моето лице!
Малък, светъл ангел, ...

avito0o

Поезия » Любовна

719

Копнеж

Копнеж по нещо невидяно,
желание за нещо неживяно.
Смесица от странност и съдба,
а срещата ни
последвана беше от искра. ...

lubokrisi

Поезия » Любовна

839

Остатък

хвърлих сърцето си на кучетата
бяха бездомни и страхливи
нахраних ги с кураж
с истината за мен
с достойнството си ...

anzheli71

Поезия

531

Още един ден

И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...

Самодива

Поезия

962 1 7

Нищо лично!

"Нищо лично!" -
колко си прав!
Само думи.
Леко флиртуване.
Без тревоги. ...

670301

Поезия » Друга

744 3

Лунен пламък

Тънкоснага, пъстроока,
тънковежда, устносочна!
Мама шета, тате хока,
аз – мерак отвънка точа.
Да целуна бяло чело ...

rudin

Поезия » Любовна

650 3

Неравен дял

Светът изглежда преразпределен
и завистливо моят дял - неравен:
жена ми спи, по-кротко от козле,
изгубено из сънните дъбрави.
Пониква топлият й дъх едва ...

Barona38

Поезия » Любовна

1.3K 1 19

Робот

Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града умората,
не разбираше цветовете на есента.
Той не можеше усмивки да подарява, ...

kathi3

Поезия » Друга

913

Закъсняла любов

На тебе,
моя любов
Моя любов,
моя любов закъсняла,
нежна и пролетна, ...

gabrielka_

Поезия » Любовна

1.4K 1 4

Неволите на Снежанка

Разбира се, че съм Снежанка! Вижте,
кожата ми бяла е като снега!
А устните ми - с цвят на вишна.
И тази абаносова коса..
Къде са милите джуджета? ...

petka-spagetka

Поезия » Хумористична

2.3K 1 3

Това, което искаха мъжете

Красива, грациозна и свенлива,
тя бе това, което искаха мъжете.
Но не бе щастлива.
Преследваха я като дивеч. Спрете! -
крещеше в нея вътрешно сърцето. ...

absent

Поезия » Друга

1.2K 4

Пътуване до Марс

Всяка извървяна крачка,
протегната към необятна цел.
Всяка трудна пречка,
всеки опит в нас се вплел...
А ние маршируваме в колона ...

Jenata_Na_Dqvola

Поезия » Друга

1.9K 4

Цар Ивайло от Банкя

Лидерът Бойко пак с гаф се прояви,
100 години ни управляват комунисти!
Ела, генерале, от тях България оправи!
Фердинанд и Борис Трети - социалисти!
Какво прозрение на банкянския Херодот! ...

hcs

Поезия » Хумористична

639

В живота ми е нужно

В живота ми е нужно
да усещам вятъра
от дъхa ти по кoжата си
и
прегръдка продължителна ...

gefita

Поезия » Любовна

1.4K 2

Защо?

На Д.
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки ...

laramaylin

Поезия » Любовна

755 5

Ремонт на дома

Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър. ...

Valens

Поезия » Любовна

778 3

Не спори с глупака

(на един до болка познат)
Ти пак ли с мене ще спориш...
Готов си да се инатиш!?
Но имаш ли какво да кажеш,
щом с аргументите не важиш. ...

Hekredel

Поезия » Друга

1.4K 2

Измислих ти лице

Измислих ти лице
Измислих ти лице, две топли длани
и взор, откраднал багри от дъгата.
Коси ти дадох - с лунен сноп втъкани,
по-светли от звездите в небесата. ...

imperfect

Поезия » Любовна

1.2K 16

Нека говорим с очи

Замълчи, замълчи, замълчи...
Забрави всички думи изкусни.
Този миг е божествен, нали?
Погадай по безмълвните устни.
Как се раждат секунди от нежност, ...

djudjii

Поезия » Любовна

1.9K 2 23

Талисман

От поглед клада в мен запали -
с искрицата на лудостта,
усмихна се и ме погали
с карминов свян и чистота...
В живот предишен съм те срещал ...

ekstasis

Поезия » Любовна

927 8

От обич съм родена...

Стихия съм...
И луда от обичане.
Такава лудост
няма на земята.
Обичам те! ...

Bloom

Поезия

1.6K 8

* * *

Крехко стръкче бяла светлина
със немирен кичур си играе–
любовта на слънчева жена
може по това да се познае!
И след миг... ще свърши есента, ...

mariankrystev

Поезия » Любовна

952 1 7

Оазис

О А З И С
Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?
Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти. ...

kasandrabg1

Поезия » Любовна

582

Единствен мой

като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...

CrazyTsveti

Поезия » Философска

1.7K 8

На какво ухае жената, която...

На какво ухае жената, която обича
и любовта е свещено лице,
жената, която до крайност се врича
и мисия има чрез своето сърце?
На какво ухае жената, която не може ...

valiordanov

Поезия

794 3

Безбакшишно стихотворение

-----
Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко. ...

stenli499

Поезия » Любовна

843 8

Апокалиптично

АПОКАЛИПТИЧНО
Дали като всички живях?
Едва ли?
Дали като всички обичах?
Защо ли? ...

purko59

Поезия » Друга

658 8

Играта III

ИГРАТА III
Господин Късмет, госпожо Участ,
госпожа Съдбата ни събра,
а хлапакът Случай ме научи
да играя вашата игра. ...

severianin

Поезия

717 3

***

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,
нуждая се от бездни, бездънни пещери,
там във влага, студ и кал, под тонове скали,
дълбоко да оставя спомена за нейните очи.
После да се върна друг и ледено студен, ...

Nuptse

Поезия » Любовна

551

... Вече E...

... Вече Е ...
Фениксът след огъня се ражда...
И бяхме...
Остри думи...
И липси... ...

Buchti4ka

Поезия » Любовна

1K

Насаме със Слънцето

НАСАМЕ СЪС СЛЪНЦЕТО
Подаряваш със шепи живот.
Неуморно, пословично, щедро.
Твойта църква си няма синод.
Твоят храм е небето ти ведро. ...

Ilis

Поезия

1.1K 8

Моят миг

Моят миг
В мигове като този,
когато тишината пее
и тихо пращят съчките в огнището,
усмихваш се на спомена ...

starkmaster

Поезия » Друга

650 1

* * *

единствено мъдрост
има в любовта
и в смелостта
да я изпиташ...
гледаме се и се питаме ...

misteriqta

Поезия

525

Дух

Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,
от небето, завърнал се - лист!
Ще надзърна в очите ти, черни! ...

ivanleko91

Поезия » Любовна

1.9K 14

Цвете

В град на мъртви души,
красиво цвете тихо спи,
на неверници очите краси,
ала на праведната уханието си подари.
Все попада в ръцете на пророци, ...

Natia

Поезия » Любовна

651 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

В душата давам ти подслон

Гледна точка

Някаква цена

Признание

Eсенна прелюдия

Ангелско дете

Копнеж

Остатък

Още един ден

Нищо лично!

Лунен пламък

Неравен дял

Робот

Закъсняла любов

Неволите на Снежанка

Това, което искаха мъжете

Пътуване до Марс

Цар Ивайло от Банкя

В живота ми е нужно

Защо?

Ремонт на дома

Не спори с глупака

Измислих ти лице

Нека говорим с очи

Талисман

От обич съм родена...

* * *

Оазис

Единствен мой

На какво ухае жената, която...

Безбакшишно стихотворение

Апокалиптично

Играта III

***

... Вече E...

Насаме със Слънцето

Моят миг

* * *

Дух

Цвете

Опашка