Морето сиво бе като стомана,
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено ...
Дай на душата си каквото поиска -
ще дойде време нищо да не ще!
Стените се смаляват и я стискат,
а дивото все повече зове.
Слабият ù глас набира сила - ...
Знаеш ли как настъпват минутите,
когато те гледам през мисъл,
как прегазват ме веднага думите,
които винаги за теб съм писал...
Същите, които ако тук си, ...
Катастрофиралата линейка...
И капки кръв... И бели хризантеми
разхвърляни абсурдно по паважа...
Откъснати безсмислено, без време
и тъй жестоко, и зловещо даже!... ...
Любов моя, постоянно питаш и разпитваш.
Миличко, я кажи колко ме обичаш,
колко душата по мен ти гори,
дали те пече, сладко те боли.
Колко струва любовта твоя... ...
Колко са красиви звездите пак навън
и колко е прекрасна тази вечер,
чак усещаш как мечтите ти
започват да се сбъдват една след друга и подред.
А на теб ти е толкова приятно, ...
Грешен петък
Като грешен петък съм - много добра
или зла до тревожност; валя от тъга
и изгрева паля от много посоки;
устремена река или дива гора – ...
"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, розова, почти невидима.
Навярно за това си мълчалива ...
"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни ...
Гледаш и нагло в очите го лъжеш...
Себе си залбуждаваш... „Добре съм!“
И всяка сутрин си повтаряш... „И сама ще се справя“...
А всичко, което искаш, е просто да чуеш „Как си“ и да не излъжеш...
Но не можеш спокойно да спиш... искаш да си отмъстиш... ...