Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Сега обичам със сърцето

Не искам младост да се връща
и невъзможно е това.
А старостта да ни прегръща
по остарялата трева.
И днес обичам те такава, ...
758 6

Когато...

Когато
Когато ми е тъжно и самотно,
наужким гледам скучни сериали.
Навън мяукат влюбените котки,
а хората отдавна са заспали. ...
1.4K 13

За миналото ми

Във колко трепети се криха мойте чувства,
какви ли не тревоги преживях...
Без тях душата ми останала би пуста,
не бих това, което с тях станах!
Едва навършил бях шестнадесет години, ...
623

Елиза и единайсетте лебеда

ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...
1.2K 4

Различно

Всеки се променя,
неусетно става друг.
Може би във лабиринта
тръгвам в друго време,
чудиш се защо съм тук. ...
742 1

В близостта на всяка вечност

Бях сигурна в един миг, че ме обичаш,
бях плакала със теб дори,
но този миг тъй кратък си отиде
в своя дом далечен от звезди.
Повярвах на щастието мимолетно, ...
899 2

Черни ангели (из смъртта)

Посветено на баба ми
Черни ангели прииждат,
мачкат и рушат по пътя си надежда...
глава пред тях смирено свеждаш
и обличаш черната одежда... ...
715 1

* * *

Откакто очите ми се срещат с очите ти,
сякаш нищо друго не съществува,
сякаш нищо друго не виждам, не чувам,
не мисля, не жадувам...
откакто всяко докосване, ...
583 2

Усещане за прехода

Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
615

Морска самота

Морска самота
Разхождах се по морските алеи,
небрежно декорирани със пясък,
когато гръмък крясък ме ужили
и заговори ми вълна със плясък. ...
683 1

Най-ярката усмивка!

Една усмивка сладка грее,
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...
983 1

Грозната истина, която всички се правят, че не виждат (Акростих)

Объркан свят, изпълнен със заблуди.
Бълващ лъжи и непукизъм.
Щедростта, добрината и алтруизмът почиват в мир,
Еднообразието и егоизмът ширят се безспир.
Спи тълпата, а аз викам, но съм пренебрегнат. ...
863

Дъга

... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
629

Просто няколко сълзи

В рими смеех се,
днес плача в рими,
тихо моля се:
„Говори ми, говори ми...“
Не чувам себе си, ...
1.3K

Прости ми, татко

Прости ми, татко
Да, ти си там, поглеждаш ме сурово,
не стъпките ми, болките броиш.
Аз сам не вярвам в своето „геройство”,
не вярвам, че ще спре да ме боли. ...
1.1K 3

Обяздвам тъгата

Обяздвам тъгата.
Държа се здраво
за гривата-истина.
Не ù се сърдя.
Галя я скришом. ...
919 12

Прозаично

Така си крачим – често към умората
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.
Тогава почват да болят очите ...
1.1K 20

Една любов

Грешките са много... любовта една
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...
825

Прашинка любов

Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
822 7

Река се влива

Река се влива
във морето.
Най-сетне
дъх поема си сърцето.
И аромат на дъжд, ...
555

Прошка

П Р О Ш К А
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...
768

Изповед

Отивам си. От теб, от нас, от всичко...
Захвърлям миналото в пропастта.
Лъгах те достатъчно, че те обичам.
Време вече ми е аз да си вървя.
Тръгвам си. Не мога да остана. ...
813

Познаваш ли ме?

Познаваш ли ме? Аз теб не.
Даже себе си вече не зная.
В две сини очи - шепа небе
В две длани - късче от рая.
По устните ти утрото изгрява ...
972 1

Циганско лято

Циганско лято
Ноември е, месецът със златно по листата,
на топлото - циганското лято.
Слънчеви лъчи под небесата,
напомнят, че съм още жива, и житото посято. ...
1.6K 30

Мога

Мога да бъда различен.
Мога да бъда и никой.
Стига да знам, че обичаш
и през небето ме викаш.
Мога от облак дъждовен ...
1.9K 7

А бяхме влюбени

Колко лесно е да се преструваме на влюбени,
отдавна всичко отлетя.
Днес сме пак един без друг изгубени
и все се търсим по света.
И ако някой ден случайно пак се срещнеме, ...
996

Доверие 3

Доверие - част 3
Със самия жест, мечът гневен, гневно бронята одраска,
разтърсиха се като от земетресение,
та падна от устата ябълка опасна.
Оковата разяде с изпепеляващо презрение, ...
1K 1

Неспокойна душа

Срещнах те такъв,
с буйна, неспокойна душа.
Ходиш напред винаги пръв,
без да пролееш сълза.
Държиш се властно, ...
993

Тя

До теб съм сега, а ти си далеч,
животът отдавна е дяволска сеч.
Не ме уважаваш, не искаш дори
мойте чувства и мойте мечти.
Продадах приятел и своя живот, ...
566

Душата ми

Душата ми вечно
търси излаз на открито -
тясно и душно е,
ако няма за нея простор!
Болна е и страда, ...
1.2K

Ето тук

И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор, ...
1K 4

Когато светът се срутва...

Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
1.1K

Сиво...

А днеска ми е сиво...
(не се чудете, и това се случва)
Може би защото е мъгливо...
Мъглата е прегърнала селцето,
Слънцето го няма, ...
805 9

Довиждане

Довиждане
На всяка обич,
която си отива.
Ще те открия в чуждата походка.
Ще ме погледне с твоя поглед друг. ...
696 7

Панаирът

Балоните се пукнаха
и циганските люлки спряха.
Стрелбищата погълнаха
неточните ми попадения.
Усърдно празна тишина... ...
893 6

Маргаритка

Видях маргаритка красива в градина.
Тя е най-прекрасна, тя е моя чуден рай.
Преди от тоя грешен свят да си замина,
сияние озари пътя ми до земния ми край.
Денят ще си отиде, залезът алее. ...
575

"... че тлен е днес плътта ти"

Не си ли грешна мисъл
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.
Но изгарям разстоянието от съня до теб ...
687 2

Снимка

Как искам аз да имам снимчица една,
на нея да съм аз, а до мене да е Тя.
Прегърнати щастливо, с усмивки до уши,
в този чуден миг да ни увековечи.
Тази наша снимка ще е моето богатство, ...
732

Животец

Със хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
В храм отсядаме и съществуваме, за миговете
в делници обесени.
Сега и тук със теб сме верни богохулници и куп от грешници, ...
869

Закъсняла обич няма

След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
1.2K 14