Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
пустинята е топла и златна...
Не и вечната зима,
зимата е бяла и хладна...
Това не е гора непристъпна, ...
Слънчева пътека...
Люлее се пътека
от разтопено злато,
люлее се далеко-
до края на водата... ...
Хлад
извикан от вятъра..
Беше ден,
който едва извървя...
Беше мисъл, ...
Някъде, никъде...
Някъде, никъде... в някое ъгълче старост
се е свила душата ми - пепел и прах,
във конвулсия тръпне и стене и вяло
към тебе надига се слаба ръка... ...
И хората са като цветята
И хората са като цветята -
раждат се, цъфтят и прецъфтяват.
Живот оставят с децата,
нищо че после остаряват. ...
Настроение II
Съшит от стари дрипи,
над могилите
се спуска тънкият воал на здрача.
Дете ли хлипа, кон ли степен цвили, ...
Ще трябва
когато спрях да знача каквото и да е...
Опитвал ли си целувка с Викодин?
По-лесно е, отколкото да те обичам,
да те имам, да зная, че си бил... ...
Обич без думи
срещнах те, тръгнах, мигът отлетя.
Бяхме далеч, но сякаш с куршуми
огнена тръпка сърцата заля.
Бяхме приятели винаги верни, ...
Наболо мълчание
И те възбогнах, и те възмечтах.
В нозете ти вода разплисках.
Долюбвам те със вино и със хляб
(неугасено вино няма как да вкисне). ...
Да надскочим себе си
за любовта ни.
Нито пък аз,
защото така е по-лесно.
Ще се върнем при самотите си, ...
Нощта, в която Есента си отива...
В алеите оранжеви на Залеза
със дъх на Вечност спуска се Нощта,
поспира малко, с Вятъра приказва
и пръсва: нежност, нега и тъга... ...
О, тия...
разправят ни какво ли не...
Че помислите им са чисти,
че най-добри в света се те!
Но аз ги знам, те носят Злото. ...
Нощ над Малага
и слънцето за сън се приготви,
тогава морето свойта песен запява
и тайни любовни разказва!
Разказва как млади ...
Луната
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева) ...
Дъждове
Плющи дъждът. В прозореца се плиска
прозрачната небесна чиста влага.
Небето над света е слязло ниско
и облаците като сенки бягат. ...
Оправдателна присъда
То горчи като отрова.
Що става в бостана обран?
Оправдаха виновните за София-Кардам!
И такива съдии "бранят" обществения ред. ...
Отплата от времето
Отплата от времето не искам,
дори за хубави неща.
Но в живота виждам
красива светлина. ...
В мен настъпи есен
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака ...
Медея в четвъртък
О, в нощ като тази,
когато едва луната намигва
и своя свян бързо прикри
зад дипли на облачен фриз, ...
Имаш ли фенерче?
нищо не разбирам...
Още по-ужасно,
просто се прикривам...
Онзи тип жена съм, ...