Стихове и поезия от съвременни български автори
256.5K резултата
Най-ярката усмивка!
Една усмивка сладка грее,
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...
1K
1
Дъга
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
697
Една любов
Грешките са много... любовта една
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...
895
Прашинка любов
Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
868
7
Прошка
П Р О Ш К А
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...
840
Мога
Мога да бъда различен.
Мога да бъда и никой.
Стига да знам, че обичаш
и през небето ме викаш.
Мога от облак дъждовен ...
Мога да бъда и никой.
Стига да знам, че обичаш
и през небето ме викаш.
Мога от облак дъждовен ...
2K
7
Тя
До теб съм сега, а ти си далеч,
животът отдавна е дяволска сеч.
Не ме уважаваш, не искаш дори
мойте чувства и мойте мечти.
Продадах приятел и своя живот, ...
животът отдавна е дяволска сеч.
Не ме уважаваш, не искаш дори
мойте чувства и мойте мечти.
Продадах приятел и своя живот, ...
635
Ето тук
И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор, ...
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор, ...
1.1K
4
Когато светът се срутва...
Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
1.1K
Закъсняла обич няма
След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
1.3K
14
Без шепот и без звук
На покрива на мойта къща
последен сняг е навалял.
В основата - една и съща,
животът тежест е налял.
Сърцето ме боли и страда ...
последен сняг е навалял.
В основата - една и съща,
животът тежест е налял.
Сърцето ме боли и страда ...
599
5
Желания
Нарисувай ми облак със цвят на море
и във този замръзнал ноември
го накарай в очите ми южно да спре
и да върне смехът ми по тебе…
Подари ми дъга посред сивият ден. ...
и във този замръзнал ноември
го накарай в очите ми южно да спре
и да върне смехът ми по тебе…
Подари ми дъга посред сивият ден. ...
1.3K
7
В човешката джунгла
Самотно животинчето навънка,
родило се бездомно с кучешка съдба,
някой ритнал го без жал, защото е издънка,
сега във ъгъла бере душа.
Никому виновно, малкото сираче, ...
родило се бездомно с кучешка съдба,
някой ритнал го без жал, защото е издънка,
сега във ъгъла бере душа.
Никому виновно, малкото сираче, ...
906
На борда
Понеделник.
Разчорлен, навъсен,
кисел
В стар костюм след химическо
Евтино гримиран, ...
Разчорлен, навъсен,
кисел
В стар костюм след химическо
Евтино гримиран, ...
1.1K
2
На кой ли времето му стига
На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
729
4
