Стихове и поезия от съвременни български автори
Видение
и много, много пеперуди,
и нощ под плачеща върба
и лебед, плаващ във съня ù...
Видях изгубено дете, ...
Какво мечтая
какво мечтая, как и колко.
Събирам думи по паважа,
усмивки и цветя от болка.
Ще разберете, вярвам, вие, ...
"Поет"
"Поет"
Влезе в схватка със своя стих,
като на решаващ световен тепих
и яростно се забъхтаха взаимно. ...
Виланели в бара (дует с Layla)
Седем халби тъмна бира...
Тоз въпрос ще ме влуди:
с колко зор ли ги събира?
Някой май ще колабира... ...
Искам само толкова
Нека усещам силно, че те има.
Дори да е отчаяно безумие
и болката живота ни да взима.
Сърцето в пепел да се разпилее ...
Трампа
си направих аз години
под тези
блеснали пространства сини.
От тез ...
Средство за живот
Не разбирам как така
дъхът ми спира, щом не си до мен.
Мисля си, че ще умра,
ако теб те няма в моя ден. ...
Жена
Аз и неканен ще дойда в съня ти
със много нежност да те събудя
и от ласки до днес непознати-
от Любов и от страст ще си луда... ...
Споделено
която люлее Космоса.
Пустуш и мълчание си, Боже!
Зад избора е Изборът на Бог
да има избор. ...
Пробуждане
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно, ...
Размисли
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!
Тук всеки те разглежда като плячка ...
Природен закон
С годините косите побеляват.
Мъдростта раздава светлина.
Сянка бледнее в душата,
спомени често се връщат с тъга. ...
Сам
“Съдба, не може тъй...”
Агрипа д`ОБИНЕ
Странно, но моят живот си отива без мене
и ме зарязва сред път... или може би вече към края; ...
Еавтонтиморуменос-чета
по цялото ми тяло
оставят кръвни очертания
издишват ме и пускат
в мен изгнилост ...
* * *
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...
Прозорец между мене и септември
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
До Задушница
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
Нашето време
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
Спомен за лятото
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...
Неплачеща мъка
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...
Морето живот
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...