Стихове и поезия от съвременни български автори
Жестоко
Омръзнаха ми
всички сухи докове.
Прибраните платна
ме отегчават. ...
Случване
а после съвестта си на смрачаване…
С надежда - всяка нощ да е пречистване.
Дали все още пътят е начало
на нещо, несънувано от никого… ...
И совите даже отлитат
бързи ноти изписани
Треперят...
струните яростно гонени,
Нравствено... ...
... слънчеви лъчи от страст и нежност
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...
Самоунижението на Даниела Генкова
но, уви, много от тях той иска да съкрати.
Получиха заплатите си, че са победили решиха.
Манипулират ги, мозъците им промиха.
Бойко грубо погази честта на жената, ...
Със цигарен дим
един куплет за двама,
но той изчезна невидùм
в миг – зрителна измама.
Уви, там чувствата си аз ...
Моряците
и бурите превръщат в питие.
Вълнение от чашите усещат.
Брегът не е за смелите мъже.
Моряците, когато се събират ...
Самоубийство
“...прашката срещу Голиат...”
Иван АРНАУДОВ, “Самоубийство”
Не съм овчар в полята на Юдея,
не съм Давид! Не нося прашка даже. ...
Безсмъртниче
в зениците ти, пиейки сълзите –
навярно затова не е пресъхнало
поточето бълбукащо на дните!
В душата ти – мил дом за безутешните – ...
Граничарска балада – 1980
от Владимир Виденов
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона – ...
* * *
да се преборим
с любовта си
утолихме вечната жажда
и копнежът се роди отново, ...
Есенно море...
Морето е оловносиво,
над него грачи морска птица...
... По плажа пуст, къде отива
една куцукаща старица?... ...
Обичайте
след като сами отваряме сутрин очи.
Обичайте, не бива да тънем в забрава
и да тъмнеят нашите души.
Обичайте, какво по-хубаво има ...
Къде ти?
Във реката пак бълбука от мехурче грях,
а дървото – уж инок безсловен, чернокрак,
но високо с клоните си гъделичка
на всевишния корема каноничен. ...
Изгони страха
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
Не е наивно да вярвам
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват, ...