Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Една мечта

Една мечта, обгърната в копнеж,
една мечта и реална, и фалшива.
Една мечта, отвеждаща ме там далеч,
една мечта, с която да се чувствам жива.
Една мечта - тъй тягосно обречена, ...
906

Оная

Ще ме мислиш... и след много време,
когато ти си тук, а аз в безкрая,
обещай си този път да не потръпнеш
при мисълта за любовта си със оная.
Накарай кожата си тихо да кротува ...
1.4K 4

* * * * *

Есента дойде в моята душа
и дъжд пороен заваля.
Мъгли сърцето ми обвиха,
студове вътре в мен
гнездо си свиха. ...
983

Консенсус

Консенсус
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим. ...
1.3K 3

Чакам те

Чакам те. Ще стане полунощ.
Ще светнеш в зелено на екрана
и ще се превърне ужасът в разкош,
и ще знам защо съм останал.
Чакам те. Целувка да пратиш, ...
1.1K 2

Проклятие

При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...
696

Към шампиона

Към шампиона
(Посветено)
Пътека към птиците, стръмна, нагоре,
намери и стъпи на острото – сам.
Въпросът най-труден пред теб е отворен: ...
906

Закъсняла 2

Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...
746 3

Почти като на кино

Целунах го почти като на кино!
Моментът бе достоен за сюжет
на следващия филм със Анджелина.
О, устните ми бяха като мед!
Прегърнах го - да литне до тавана ...
1.2K 11

Въпрос

Обходих с мислите си
в танца на нощта земя.
Търсех изгубеното пламъче
на любовта сред самотата.
И веднъж под лунната дъга ...
1.1K

Мойто не и твойто да

Жаждата за чиста пролет,
чувството ми за вина,
като птиците след полет
търсят свойте имена.
И защо така отрано ...
689

В безримни тройки

По душа съм само на двадесет и четири,
физически - на почти тридесет и седем,
по знание и мъдрост – на светлинни години.
Сега, когато съм готов да ти дам всичко
или всякога, когато пак ще е същото, ...
1.3K 2

Студ

СТУД
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...
921 5

Скитница

Събличам се и хуквам гола във нощта.
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...
641

Какъвто съм

Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по-големи труфила!
Стоя пред нивата си не орана…
Да почна ли, или да спра?!...
Какъвто съм… Такъв и ще остана… ...
702

Каратисти

От утре, вместо вечното “Здравей!”,
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...
798 1

Изгаряща любов

Изгаряща любов. Болезнена раздяла.
Животът продължава монотонен, сив.
Във клетка се превърна стаята ми бяла.
По устните ми тръпне вкус горчив.
С илюзии залъгвам пак душата. ...
1.1K 1

Една нощ в замъка

Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...
555

Надежда?

Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...
707

Хора

Град.
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...
879

Когато със желание творим

Когато
със желание творим,
трудът ни с космос е съизмерим!
Във интернет
твори един поет. ...
759 1

Плевнелиев 2

Високи сини планини,
реки и златни равнини...
Младен Исаев
Високи колорадски планини,
реки и прерийни равнини, ...
824

Момичето, което ме напусна

На Мария Вергова
И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки. ...
2.3K 18

* * *

С мълчание
да изясним това,
което не можем иначе,
с мълчание
да покорим това, ...
642

Сватба

Слушам музика нежна и обичам жените.
Всяка миличка дума е усмивка за мен,
Ала ти си ревнива и вгорчаваш ми дните -
Толерантен съм, но - неразбран съм съвсем!
Бързо дните минават, а душата ми страда - ...
1.1K

Отложена сватба…

За моята объркана Душа.
Сън толкоз нереален, нетипичен.
За мъката и радостта.
Душата ми, опалена жарава.
Във було бе и в рокля от безкрай. ...
1.3K 2

Коледа

Коледа - това е рай
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...
1K 1

Никотиниада

Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли ...
673 4

Посред нощ отивам на поляната

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...
1.1K 6

... От някога, преди...

Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...
779 4

* * *

Имам си верни приятели.
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели ...
737 3

Най-странните облаци, които съм виждала

Тъмносиньонаситени,
перести,
като разляти петна
от мастило
от гигантски тест на Роршах ...
685 4

Разпятие

„ Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие.“ Добромир Тонев
Протегнати ръце - мечта за полет.
Прекършени криле.
Вярващи очи - чистота и порив.
Отровени с ненавист, безразличие. ...
1.5K 4

Бързай - далече е началото

Плъзна се
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде, ...
1K 3

Гадаене на зимен шипков храст

Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар ­– отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
792 8

В мига, във който Господ те изпрати

Не бе целувка, стоплена от милост,
изпратена от сляпата съдба,
а беше огън, който дава сила,
от който в миг кръвта ми закипя!
Почувствах го, че беше любовта ти – ...
1.2K 8

Цветанов в Банско

Цветанов "цъфна" в Банско.
Там видяха лицето му глиганско.
Тъй вифаджийските ченгета
защитават мутренските прасета
да секат планинските дървета. ...
675

Душата вече отмаляла

Душа бездомна, вече отмаляла
като есенните капещи листа.
Самота пуста, оглушала,
попила само болка и тъма.
Сърце, сковано в неописуема тъга, ...
1.1K 3

Под дъжда

Под дъжда
Навън ме посрещна есенен дъжд,
чакал самотен под голите арки -
в летния ад го желах неведнъж,
и ето... сега ръмеше над парка. ...
1.3K 12

Погубен живот

Тя към олтара върви
с навлажнени от мъка очи.
За друг са нейните мечти,
но с него пръстени ще размени!
И ето, никой не я спря - ...
1.2K