Стихове и поезия от съвременни български автори
Легенда за невярната Любов...
Лодкарю, натискай веслата,
от ярост строши ги дори,
но трябва да стигнем скалата
преди да зора зазори!.. ...
Далечина
още ли виждаш
любовта ми?
Още ли се надяваш,
още ли предполагаш? ...
Кът сякъ вечер
Въф оримака й шумну, задимену.
Преди час и климътика спряха.
И по- дубре, щот духа ми студену,
пък нощите мъничко захладняха. ...
Самотник
Върви ти, самотнико странен,
намери, търси любовта,
като полъх вечерен, прохладен
тихо кажи и ела! ...
От другата страна на огледалото
От другата страна на огледалото
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето. ...
Държава на гурбетчии
си мисля: накъде отива този свят?
Започва компаньонът да догаря,
а съзнанията на българите спят.
Спят непробудно без угода, ...
Късно е, а ми се пише!
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден ...
Пенсионерска
у мен е нейде на гастрол,
а вече кръвната картина
Дали и Гог дори задмина.
Яви се даже сенна хрема, ...
Кара ме да бъда някой
като стих, загубил мъдрост,
като дух, положен в рамка,
тялото, то няма сянка.
Като ключ, заключил звяра, ...
Нека ми личи
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...
Отражения (животът, обърнат с главата надолу)
върви го живей, върви го умувай.
Животът – различен от твоята воля,
нечестен, обратен и зъл съществува.
Днес Вярата хапе – озъбено куче. ...
Страдание
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира, ...
Тя
Тя е Ева, малко непокорна, но смела…
Тя е Елена, красива - носеща в себе си греха…
Тя, познаваща преластителността и отмъстителността...
Тя знае - що е Любов и що е Омраза… ...
През погледа на Никифор
след битката е много по-полезна:
търкулна се в зелената трева,
когато мечът български я резна!
Сега е само череп, обкован ...
Рай
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада, ...
Сиротни двери
Когато си престъпил вече прага
и нейде стине бащиният дом,
спомни си майчината ласка блага
и детството под стария заслон... ...
Среща
Нощ, в която навън беше мрак... като в моето сърце.
Мъжът бе красив и чувствен, с голямо сърце и романтична душа, търсещ любовта.
Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Срещнах го и ме заговори, аз - самотна, наранена... и не обърнах внимание на негов ...
Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо ...
Моля те, ела
Има ли те?... Няма ли те? –
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа? ...