Стихове и поезия от съвременни български автори
Неизказани думи
Думи - хвърлени в кош!
Думи със смисъл и без смисъл.
Думи наизуст, без смисъл.
Неизказани думи блуждаят. ...
Молитва
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ. ...
Спомени!
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...
Педагогическа грешка
така ме критикуваха Преди,
от другите защото бях различен -
не позволявах някой да ме пререди.
На етика ме учиха безкрайно, ...
Тя
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...
* * *
Сякаш още ме огледаш учудено.
Вън сняг вали -
затрупва следите ни;
само студът ми напомня за теб ...
Есенни мъниста
облачни хризантеми.
Ресни пладне.
***
Плаче глухарче. ...
*Жив 20.11.2012
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...
Сякаш
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...
... за да може без думи и страх ...
Не закъснявай на среща със Себе си
В живота ми се промъкна.
И обитаваш душата. И тялото.
Ако треперя… Кръкваш.
Ако увехне зрънце… Посяваш. ...
От млякото ще да е!
„Мила мамо, много съм щастлив
да ти пиша, че си имаш внук.
Кръстихме го на баща ми, Стив...
тъй на Стефан, мамо, викат тук. ...
Чернокапие
но, Господи, така се уморих!
И вярата ми се стопи - до зрънце,
гласът ми се сниши - до шепот тих;
препъвах се и падах на колене ...
Път
прави път между небето и земята,
вече са готови да пътуват-
мислите, които теб жадуват.
Все разлистват облаците бели- ...
Не си отивай
Не си отивай като знойно лято,
след което идва есента!
Не оставяй нощите ни звездни
да се превърнат в самота. ...
Ще бъда там
Ръцете ти нежни ще докосвам
Устните страстни ще целувам
Блясъкът в очите ти ще следвам
Вятърът в косите ти ще гоня ...
В радост и тъга
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
И пада мракът
отчаяно, тревожно ме прегръща,
една сълза в прозореца горчи,
мечтата ми се връща бавно вкъщи.
Болезнено, с един протяжен стон, ...
Следвиртуална среща
передо мной явилась ты.
Видях те и от страх офейках –
страхливостта ми ти прости.
Съзнавам своята измяна, ...
Зима
(Под минус 40 градуса болка)
В памет на Вили Събева
В този студ,
в който дърво и камък се пука, ...
Безсилие
Изтичаш като пясък през разтворена ръка
със ням, загасващ блясък във златистите зрънца.
Излиташ като мисъл, окрилена с благос ...
Ангел
Ще те подкрепям от тук до края на света.
Винаги ще те обичам.
Напук враждебната тълпа.
Когато сбъркаш пътя ...
Улица “Любов”
обличам се и тръгвам на адреса!
Благодаря ти, че си чула моя зов –
на път съм вече за улица “Любов”!
Какво като вали и е дъждовно, ...
Горещниците спряха
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...
Оставен съм в далечната чужбина, ...
Понякога, само понякога
после забравям, че те обичам,
връщам се в реалност измислена някаква
и цветни дрехи отново обличам.
Закачам усмивка за пред тебе и хората, ...