Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Погледни в очите,
очите на мечтите!
Очите на момиче,
което вечно плаче! ...
* * *
дори искрица,
която да ни стопли,
и няма вече огън,
дори колкото ...
Пъзел
Имаше парченца, на които много съм давала,
и такива, които много са ми взимали, без да давам.
Имаше парченца, които наричах най-близки приятели.
Имаше перфектни парченца, но за някой друг. ...
Сам сред свои
Страхът им те упреква
и тайно ти завижда.
Данък "предразсъдъци" наложен.
Различен да си, е престъпно. ...
Ако всичко беше простота…
които водят към едно и също.
Намирам се сама и скитаща,
вървя напред, назад се връщам.
Преплетен свят. С много пластове, ...
Нощ
когато далече си от мене,
и на светлината на свещта
аз пиша стихове за тебе.
Умората очите ми затваря, ...
Играта на детето
Люлея се с нея... сякаш е люлка.
Трудно ми е дори да помечтая,
невъзможно е и сякаш гадая!
Ако ме попиташ какво е да обичаш... ...
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...
Пак си те спомних
тази вечер отново аз не спах,
две пропити сълзи от мъка пророних,
за нежното ти докосване копнях.
Исках пак над мен да трепериш, ...
По "Витошка"...
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...
Любов*
Клоунът от цирка беше влюбен
в малката танцьорка на въже...
... Всяка вечер в номера си труден
пожелана от безброй мъже ...
Лавина
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...
Прошка
Извинявай, че съм те карала да страдаш...
Извинявай, че не съм била до теб, когато си имал най-голяма нужда.
Извинявай за тези неща, който направих, и за тези, който предстои да направя...
Извинявай, че съм те карала да чакаш сам и самотен, обвзет от тревога. ...
Неродена
с очи по-чисти от росата,
в които се оглежда любовта ни
открила пристан в тях - за да остане.
Представям си я - вятърна и морска, ...
Отломки
които ме горят.
Хора, видимо бездушни,
ме парят и гасят.
Думата отваря рана, ...
Защото съм жена
но ще ти позволя да разбереш.
Ела със мен във мойта стая –
не бързай да се предадеш!
Не се плаши от моята стихия... ...
Есенна любов
Отиват си предесенно слънцата
със жарко-кадифените лъчи
опожарени сипят се листата –
отронени предесенно сълзи... ...
Прощално
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
Не зная
Не зная дали някой може да каже
какви са звездните закони?
Зная само, че Космоса далечен
ни направлява и води. ...