Стихове и поезия от съвременни български автори
Самодивската чешма
Венчелистна самодива
в горски пазви все стои –
пази изворче бъбриво
с бистри, сенчести струи. ...
Разговор със себе си
Блести небето в черно злато.
В тревата пеят сто щурци
сонети за горещо лято.
Стоя пак сам и уморен, ...
Октомври
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
Лятна душа
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали ...
* * *
Какво продуцират, какво аплодират?!
Тук може и ти да станеш звезда.
Ако успеят да те зомбират,
с възторг ще те гледа цяла страна. ...
Празнота
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат ...
Запазеното име
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг, ...
Свечерява се
неочаквано, невъзвратимо.
От напразни възторзи понесени,
ние страдаме зримо-незримо.
Свечерява се в толкова истини, ...
Част от мен
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.
Това късче не ще си го върнеш, ...
Болка
Насън които казват само
С измъчени във плач лица
Носещата болка дума „мамо“
Те не познават свойта мама ...
Ако и ти...
На Румяна
Бях беден.
Имах младостта си само,
но тя бе бързонога като вятър ...
Чувства...
сърцата ни болят,
престиж е любовта,
но искам да я няма тя,
и как боли незнайно ...
* * *
затрупал следите ни.
“Листата” са попарени
и все още държат,
черпят кислород от въздуха, ...
Кръвта шуми като Балкана
Сиренен вой и кучи лай.
Немее даже Дякон Левски,
невярващ в българския край.
Народът бяга по чужбина, ...
След няколко лета
Още само няколко лета.
И после пак ще е по старому -
ще съм щастлива и добра.
Ще пия вино със усмивка, ...
Безсмъртие
>
> Аз съм всичко, което не можеш да контролираш.
>
> Твое притежание не съм, нито спасение. ...
Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...
Безумен полет
не мога повече така -
безумно да се смея,
а отвътре в болка да кънтя.
Спри ме някъде в мъглата, ...