Стихове и поезия от съвременни български автори
Да бъда свободна
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...
Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това... ...
Звездни мемоари...*
1. Раждане
Роден съм преди тринайсет и половина милиарда години
и значи връстник съм на Големият взрив,
и в полет безкраен животът ми мина: ...
Без теб
прегърнати, тук, да заминем,
обичта си чакала да ти дам, но вече
пред тебе носех друго име!
Разбрах това, когато ме остави ...
* * *
накъде да тръгнем сега,
като никое решение
не обещава чудеса,
като всяко съмнение ...
Родна Стряха
Стоя смълчан пред родната ми стряха,
с изгарящо сърце, със сведена глава,
в невидим пристан спомени изгряха
и мека топлота сърцето ми обля... ...
Пролетна примка
Затворени са всичките прозорци
Затворени са всичките прозорци
и всички пътища навред – отрязани.
А слънцето в небесните простори
рисува пак пейзажите размазани. ...
Трепети на любовта
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...
Момиче в лилаво
в светлината на снежния поет...
в прегръдката на бяла тишина -
момиче в лилава рокля,
рискувам да те стопля, ...
Късна есен- ранна зима
Във парка тъжно е сега,
вятърът листа събира.
Всичко днес навява ми тъга,
зимата ли? - ето я напира. ...
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
С останки от любов...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен ...
Предколедно
предвещава зима в бяло,
не носи само меланхолия мъглата,
а приказно-тържествено начало.
И Коледа не е единствена причина ...
Къде си, Боже?
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
Недей
че аз не се разкайвам,
и в своята пътека
най-често се спотайвам!
Живея си живота ...
Етеменанки
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...
* * *
все не можем да го избегнем...
както и да си го мислим,
все излиза същото...
дебнем се, ...
Есенни мъниста -3
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
***
Капят салкъми. ...
Сине, сине
Две старчески ръце отвън на прага
изсъхнаха от чакане по тебе.
За майчината мъка не помагат
нито думи, нито спомен, нито време. ...
Желание
вечер с бялата луна, целувай ме, нека с твоите целувки да заспя,
нищо че със някой друг си ти в нощта!!!
Докосвай ме сутрин с първите лъчи, докосвай ме
вечер с бледите звезди, докосвай ме, нека с твоя нежен допир да заспя, ...