Стихове и поезия от съвременни български автори
След началото идва КРАЙ
никнат весели цветя,
расне нещо друго в мене вътре -
цветето на любовта!
Идва лято и изпепелява ...
Ключ към мене
дойде и ми поднесе тъмнината...
И в мислите реши да ми нахлуеш,
а беше казал, че не съм жената.
Дали не е поредната ти роля... ...
Фауст
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...
Очите на България...
В безпаметни нощи след дълго безвездие
проблясват на страшното, черно небе
звезди: ненаситени с мъст и възмездие-
на слепите войни очите са те!.. ...
Последната роля на старият артист
Посрещна с тъга подранилата есен,
дарила му щедро сребро във косите.
Животът му беше и зъл и прекрасен...
коктейл от успехи и сълзи в очите ...
Свобода
Те - да посегнат на... Жена,
Синът ти да расте... еничар,
а Ти, да преклониш – глава!
Сено, да ти отмъкнат – още! ...
* * *
е отблясък,
който сърцето ни пази
от драми...
а цялата драма ...
Пенсионерска
Кофичка мляко, пет яйца и хляб.
Днес даже мога малко да отпусна:
половинка сирене, един домат...
Човек съм – и на мене ми се кусва... ...
Любови
Налей ми! Нека да е двойно. Днес
ще пия за изгубените си любови,
за тия, дето ме дариха със копнеж,
и за другите, които ме отровиха… ...
Colony Collapse Disorder
Георги Господинов „Физика на тъгата”
Човешкото семейство се разпада.
Пропуква се несигурната „клетка”.
Щаст ...
Сияйната дъга
с много облаци и ветрове,
стихиен е и динамичен,
насечен с пътища и брегове.
Ттози свят обичан-мразен ...
Сърцето плаче
Чувствам отвътре нещо е изгнило,
чувствам как сърцето ми се е свило!
Започваш да се чудиш функцията му каква е?! -
Да тупти или да ридае? ...
Скитница
и не усетих кога обиколила съм земята
в търсене да срещна по света
поне една душа позната.
Една душа, която да ме върне към дома, ...
Зима
затрупва следите ни
и те на топло се гушат -
далече от всичко.
Дъхът ни рисува ...
Кръговрат
И все тъй тромави дните си отиват.
Сменят се годишни времена.
Пролети и есенни минават,
студени зими, топли лета. ...
Малка искрица
в необятното синьо небе!
В миг припламва тя – малка искрица –
и лети върху светли криле!
И запалва простора далечен, ...
Есенни посоки
Под есенните облаци изтлели
до хоризонта пътя ще изминем...
Над тебе падат листи пожълтели,
над мен валят изсъхнали години. ...
Надвечер
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава, ...