Стихове и поезия от съвременни български автори
В очите на чайките
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
Полет над земята
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето - ...
Кестенови мисли
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
Къде
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
Миниатюра
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе. ...
Късно
където късния следобед
между утре и вчера закъснява,
или пък ти закъсняваш, или аз
закъснявам? ...
Жени, внимавайте!
семейството е нейното гнездо.
Със силата на мощна птица,
брани го със цяло същество.
Животът чрез нея се заражда, ...
Подарък Божий
В самия край на есента, съвсем накрая –
какъв ден, Господи, брилянтно-ведър...
Не си ми казвал до сега и аз не знаех,
че ти, скъперникът, си бил и щедър. ...
Не бързай
Не бързай сега да ми говориш,
ела след залез-вечерта.
Не бързай думи да изричаш,
кажи ги, когато съм сама. ...
Торнадото в мен
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...
Смъртта не плаши...
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...
Луните, чакащи да съмне
Такава нощ се помни дълго.
Връхлита и изпепелява
луните, чакащи да съмне.
И те заспиват изморени- ...
***
да яздя с ветровете - в косите, пеещи цигулки...
Щом здрачът падне - залеза в скалите търси то,
докато аз играя криеница със светулки.
Обичам пясъка - той шепне между пръстите - мечти, ...
Приказка за кризата
(четиво за султани и финансови министри)
Героите са променени,
но вярно е по същина:
живял султан в далечно време ...
Ние
Влюбихме се...
Смяхме се...
Плакахме...
Обичахме... ...
Есента
и разменя парички със птиците
и на белия лист на умората
пак рисува мъниста в зениците.
Цветовете отново обличат ...
На дъното съм!
а мислех се за силна, за могъща.
По тебе от обсебеност обзета,
към спомените пак се връщам.
Със миналото свикнах да живея, ...