Стихове и поезия от съвременни български автори
Празните кофи за смет
държиме кофа за боклук.
Отвън - подмокрена с урея,
но хвърляме по нещо в нея.
Клошари има колко щеш. ...
Сама до невъзможност
Не заспивам. Броя тишина.
Тя се стича секундно край мене.
Черни капки самотност в една
незапълнена с нищо потребност. ...
Жена със стил
Все в старото тихо градче,
кръстопът на доброто ни детство...
Аз отдавна не съм вече плахо момче –
ти си все тъй вулкан от кокетство. ...
Различни сме
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...
Прощаване с лятото
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
Непростима любов
Ти за мен си една
непростима любов.
Разтопила ме,
без да се случи. ...
В очите ми гориш
В очите ми гориш като светлина,
дъха ми пиеш ненаситно.
Аз с вятъра летя,
а с огъня слова за теб намирам. ...
Пускам те, иди си
Иди си, щом така желаеш.
Върви, пък аз ще чакам тук.
Какво предлагам вече знаеш,
а повече - търси от друг. ...
Монолог на...
разнасян от уморената тъма,
сякаш като в сън дълбок,
останала в света сама.
Блян за вяра в всеки поглед, ...
Парченце от Коледа
Коледа е! Прекрасна! Бяла и снежна.
Примамват, блестят, преливат витрините!
Светлината на празника. Музика нежна.
Усмихнати хората. Радост. Надежда! ...
* * *
каква показност,
каква ирония...
каква суета,
нима си мислиш, ...
Поисках да съм с тях
вълните докосват ме нежно...
А над мене гларуси със крясък
криле размахват неизбежно.
Морето ме поглежда мълчаливо, ...
Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...
За мъжката и женската любов
понякога си служи и с лъжи,
като пясък между пръстите изтича,
като сняг нетраен се топи.
Женската любов, и тя е кратка, ...
Лунна нощ в Южните морета...*
От фосфора* на Южните морета
и лунната пътека бе зелена,
нощта над теменужната планета
със мека болка лягаше край мене... ...
Сънища, сънища...
сякаш сте конници, полъх крилат.
Идвате тихо тук, плахо поели
някъде, някога в своя си свят.
Сънища, сънища, цветни влетели ...
Мълчание
Минутите се усещат, като дни...
Мълчание, когато говоря с теб...
Ти си на мили разстояние от мен...
Мълчание се чете в очите ти... ...
Завръщане
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...