Стихове и поезия от съвременни български автори
258.9K резултата
В момент самотен
Стойност най-голяма има любовта.
Доверието между двама е мечта.
Господи, кажи ми каква е моята съдба?
Ще бъда ли щастлива някога?
Препятствия минаваме ден след ден. ...
Доверието между двама е мечта.
Господи, кажи ми каква е моята съдба?
Ще бъда ли щастлива някога?
Препятствия минаваме ден след ден. ...
1.1K
Писмо
Песъчинка радост
в моята пустиня утаиха
твойте светещи слова.
Заключиха усмивка
в крайчеца на устните - ...
в моята пустиня утаиха
твойте светещи слова.
Заключиха усмивка
в крайчеца на устните - ...
1.1K
2
!?!?
Подтикнат от всеобщата неволя,
лирата ми тъй смърди.
Наоколо е пълно с хора,
а животински се отнасяме, уви.
Покажа ли се вънка, гледам - ...
лирата ми тъй смърди.
Наоколо е пълно с хора,
а животински се отнасяме, уви.
Покажа ли се вънка, гледам - ...
689
Meчта
Отчаяно мечтата ми разпери
крехки и неопитни крила,
обречена, сама, изплашена трепери
от първия си полет във реалността.
Устремена към далечни небеса, ...
крехки и неопитни крила,
обречена, сама, изплашена трепери
от първия си полет във реалността.
Устремена към далечни небеса, ...
1.3K
Есента
Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
686
2
Прашинка
Няма влюбване. Чу ли?
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...
1.9K
7
невинаги идваш...
невинаги идваш с гръм и трясък,
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе -
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса, ...
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе -
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса, ...
1.2K
4
Елиза и единайсетте лебеда
ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...
1.3K
4
* * *
Откакто очите ми се срещат с очите ти,
сякаш нищо друго не съществува,
сякаш нищо друго не виждам, не чувам,
не мисля, не жадувам...
откакто всяко докосване, ...
сякаш нищо друго не съществува,
сякаш нищо друго не виждам, не чувам,
не мисля, не жадувам...
откакто всяко докосване, ...
774
2
Усещане за прехода
Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
767
Най-ярката усмивка!
Една усмивка сладка грее,
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...
не издържам-ще погледна!
Някой весело се смее
от редицата последна.
Греят му кафявите очи ...
1.1K
1
Дъга
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
791
Една любов
Грешките са много... любовта една
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...
и губя се отново сам в тъмнина.
И знам, че споменът ще ме преследва до века,
но обичам я така, както никога не съм обичал друга до сега.
И още виждам нощем, щом заспя, ...
1K
Прашинка любов
Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
931
7
Прошка
П Р О Ш К А
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре. ...
925
