Стихове и поезия от съвременни български автори
Осъзнаване
в един съм стъпил, друг ме позове,
а трети по е близък с боговете,
четвърти – под самите им нозе.
Едно разбрах: живот един не стига ...
Кръговрат (Кръгов Ад)
Не заслужавам подобаващо сбогуване.
Жестоки за стрелките на часовника -
не връщат същото, което сме изгубили.
А помня пътите, когато сме се срещали ...
* * *
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи, ...
Коч
Уткрехнала съ вратнята на дàма,
и кочът излязъл. (негув`та мама)
Ми съ прувиква ут къщи жината:
"Фани гу, въх ши ми згази цвитята!" ...
Три погледа любов
Поглед първи
Здравей, Любов! Със своя блясък
огрей ме в слънчевия ден!
Пресей ме като ситен пясък, ...
Искам прошка
а ти ми даваше сили.
Кръвта все по-бавно протича
по вените, веч изтъняли.
И устрема млад ми го няма. ...
Студентско признание
Не питай защо аз пак мъкна кожуха,
макар че е топло в тоз мартенски пек,
макар че е пролет и вятър не духа,
и птиците порят по пътя си лек. ...
Ветрове
“Думата е сянка на действието”
Демокрит
Такива луди ветрове ме вяха
по пътя през живота ми горчив, ...
Пътеки
И все по-жадна се нося
по моите светли пътеки.
А те, като листенца красиви,
носят ми мислите леки. ...
Tърся причина
посока и решение,
когато нямаш смелост
да повикаш,
когато нямаш смелост ...
Преди палех цигара
защо не го показваш?
Толкова дълго мислих и чаках,
но не виждам и ти да го желаеш!
Не те търся вече. ...
Магията на Южните морета...
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!..
А в него аз бях обладан ...
Писъкът на совата
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас! ...
Градът
Градът кипи… Чудовищната паст
с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –
въздиша шумно. Тръпнеща от страст,
луната чезне в зиналата бездна. ...
Разочарование
Посрещнхме с възторг и адмирация
половин век чаканата Демокрация!
Докато си допивахме възторга,
видяхме Демокрацията мила, ...