20 523 резултата
Единствен аз до край останах верен,
без тежки клетви и без трофила,
останах си такъв, какъвто бях намерен,
макар че ти за мен Съдба не си била!
Макар да смятат, че за мен си само хоби! ...
  405 
Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
  1049  17 
Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...
  596 
ЗАБЛУДИ
Животът, който водим е фалшив.
Една илюзия, изкривена във вечността.
Потънали в тайни, подлост и лъжи.
Опитваме с лицемерие да се сближим. ...
  503 
С ДУШЕВНОСТ ТИХА ЩЕ ЗАПЕЯ
Въпрос напира ми в гърдите,
поемам въздух и издишам…
Мъглата стеле се навън,
записвам всеки страшен сън. ...
  734  19 
Неродена
Родена съм любов да давам,
във време безметежно странно.
Сърцето мое щедричко раздавам,
любов да получавам аз, двустранно. ...
  505 
мигът усеща тишината в ставите
сълзѝ прожекторът в средата ѝ
раздвижи ли я – тук ще лумне
огън… и само пепел от покорство
ще остане, но той владее въздуха ...
  656  12 
Аз вече не споделям мисълта,
че главното в света е любовта.
Съвсем не мисля, че това е вярно.
Това е било истина навярно,
преди “ин витро”-то да се открие. ...
  1436 
Пристъпваме към дансинга от сенките мастилени петна.
Завърта вятъра в кръг света.
Прозрачни думите ни се докосват.
И в тишината танцуваме със смисъла и със листата.
Изпепелени дни от кръговрата...
  899 
Далекоглед и разни частици
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж. ...
  1390 
ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам Огледало в теб!...
А затова, че Съвестта ми дреме,
И търся щастието в своя джоб… ...
  398 
Когато в тишината плахо капе
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
  991  16 
  465 
И тъжният клоун си каза: „до тука”.
Стига с тъгата си глупци да разсмива.
Малко видяха усмивка горчива,
много от тях маска красива.
Уморен той, там, пред огледалото застана ...
  718 
Написах басня: някакъв петел
отглеждал във градината си хмел.
Продавал го и си купувал бира.
Изпивал бирата и се напивал,
и после на бунището заспивал. ...
  537 
Тези стъпки по морския бряг ме отведоха в странни посоки.
И когато на чайката бях жълтия ирис в окото,
аз прозрях, че светът е пред срив. И загърнал с тръстика телата,
и объркан от прилив мъглив – се обрича на дълго очакване.
И видях как под мигли в сълза самотата бавно узрява, ...
  1395 
Тежка артилерия
Стреляха в душата ми с оръдия,
нахвърляха и гнили трупове,
робите на свойте тесногръдия,
приготвили и за духа ми клупове. ...
  675 
До луната и назад
Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука. ...
  732 
Не ме щади, не ме е страх да страдам!
Страданието болката руши...
Събаря дълго вдигани прегради
и после бавно почва да гради...
Гради сред руини и тъжни мисли, ...
  871 
Вървя по улиците сам
и лакомо поглъща ме тъмата,
а запазилите своя плам
високи улични фенери,
строги, но галантни кавалери, ...
  813 
СОНЕТ ЗА МУШКАТО, КАРАМФИЛ И СЛЪНЧОГЛЕД
Мушкато ярко и напето,
възбудено от сутрешна роса,
във вазата до него редом,
откъснат карамфил съзря. ...
  1308  40 
На поета стиховете аз чета
и муза някаква ме озарява
и реших две думи да сплета,
че стиховете му така ме сгряват.
Усетих аз душата му чрез тях, ...
  671 
Вървя по стръмнините
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти - ...
  768  22 
Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
  1044  23 
Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
  615 
По български
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика! ...
  701 
Поет е тоз', кого' не са оставили да падне.
Дългът поет е, и вината е поета.
Поема всеки ден към пропаст подир пладне,
за да се роди отново
в мозъка на някой зъл поет.
  690 
Името си няма да напиша
нито по разлагащи се сгради,
нито с жълто по снега.
Името ми няма да се дави в киша,
без упоменаване излишно ...
  656 
Не помня... Викала по теб?!
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена. ...
  991 
Изтръгнати ми бяха крилата
от приятели, врагове и непознати.
И заплака душата ми, горката...
За всичките моменти безвъзвратно опожарени.
Ореолът над главата ми изгасна... ...
  869 
Небето е чисто и ясно,
изпълнено с песенен звук
на птици, летящи припряно,
готови за полет на юг.
Те сякаш игриво ми цвъркат: ...
  480 
Бог създаде човека и така, лека полека,
вече бяха минали няколко века...
Бог му даде огън, чудеса, знание,
постепенно човекът се развиваше,
Бог се превърна в предание, ...
  960 
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се във небесата,
Над най-красивата страна!..
О, аз съм по-бръз от ракета, ...
  333 
Моят Рай
„Ако раят не е в тебе самия, то ти никога не ще влезеш в него” - Силезиус
Моят Рай е без сълзи и въздишки.
Съзерцавам го с нови очи.
Като глухарче с пухкави нишки, ...
  865 
Екзистенциално № 4
Нобеловата награда за физика
за 2011 год. беше дадена за откриването
на все по- ускоряващото се темпо на разши-
ряването на Вселената... ...
  503 
Колко струва живота,
ако няма причина да отворя очите си,
ако в мен отдавна само болка кънти?
Колко струва живот без мечта,
бездънен мрак без лъч светлина? ...
  792 
Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...
  709 
Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна. ...
  404 
Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
  766 
Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
  431 
Предложения
: ??:??