Стихове и поезия от съвременни български автори

258.9K резултата

Натюрморт в бяло, зелено, червено

Замаян с пáрите на терпентин
от рисуване на две картини,
излязох вън да смукна никотин
и да си срежа двете дини.
Разрязах бързо първата на кръст ...
654 2

Не съм идеална!

Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша като комин.
Има сутрини, в които съм лоша,
и вечери, в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима, ...
3K 1

Измислени

Измислих си една различна приказка
в която всички феи бяха смешни…
Не плачеха захласнато по принцове,
не хранеха напудрени надежди…
Не ходеха нагиздени по кладенци ...
1K 4

Почти загубена

Почти загубена...
Не мога да мисля за друга, когато си близо до мен.
Не мога да обичам друга, ако не ми върнеш сърцето.
Не разбирам защо, но ти си жената за мен
и ме караш да се чувствам жив, макар нищо да не ми е наред. ...
1.3K 2

Истината

In vino veritas.
И не само виното, не.
Изкуството, семплото.
И не само снимките, не.
Лицето и споменът. ...
1.3K 1

Съперницата

тя е толкова хубава
господи
толкова бяла
като лилиум зрял сред цветята
във китна градина ...
919

Същност

Плаче тихо духовно саможива.
Нещо чака, чрез което да се върне.
Тишина, от която не унива
и която не пребъдва във присъда.
Тази тук е набола и копривна, ...
1K

Любов за вечността!

Навън е есен и натежалите листа бавно падат.
Есен е и в моето сърце и причината си ти.
Два свята сме аз и ти!
Аз съм западът, а ти изтокът.
Но една съдба пътя ни чертала ...
1.1K

Превърни ме в измислена вселена!

Превърни ме в измислена вселена,
чудна и различна!
Виждай ме черно-червена,
такава вечно нетипична!
Усещай ме топла и студена, ...
1.1K 1

Нали?

на Малкия Принц
Мечтите ни са...
падащи звезди
и всеки метеор,
прорязващ хоризонта, ...
2.2K 5

Свещта прегаря бавно...

Свещта прегаря бавно, ала сигурно.
Снимка, хвърлена на пода, на парчета разпиляна.
Разпокъсана като душата ù,
която бавно като свещта догаря.
Ден и нощ от седмици не се редуват, ...
784

Сълза в ноември

Сълза в ноември
Колко нежност
и копнеж и безвремие
е събрала сълзата,
родена в ноември. ...
782

Промисъл

Докато на този свят
парите имат смисъл,
то за Любовта - единствен ход
ще си остане Божия промисъл.
1.1K

Признание

Искам да се слея с вечността,
да стана капчица роса
и тайно да намокря тъмната коса,
да погаля силната ръка...
Да се превърна в дъх, ...
824 1

Ноктюрно

НОКТЮРНО
Душата ми е изтъняла струна
и всеки ден напира да се скъса.
Остана ми една-едничка,
какво ще стане, ако тя изсъска? ...
762 2

Заменям...

Заменям...
Всички хризантеми на света
заменям за едно
посърнало от студ кокиче.
"Изпитаните" си приятелства ...
1.1K 9

Ти закъсня

Ти закъсня
Протегнах ти ръка за прошка
и прошката на устните ти онемя.
Само с празни думи ме жигоса.
Плачът - безкрайно закъсня. ...
1.1K

Смехът е неподвластен

Ще ме осъди сигурно света
(греха "различен" никой не прощава)
за бликналия смях, за радостта,
която със зорницата изгрява.
Ще ме осъди. В лепкавата кал ...
1K 5

Забранен плод

Край магистралата в слънчев ден
заглеждам мургаво момиче.
Стои разголено момичето край този натоверен път,
напрегнат се усещам в слабините.
Страхът ме спира да отбия и ...
937 3

Липсва ми

Когато нощ настане пак
и звезди обсипят небосклона,
образа ти търся между тях,
защото си далеч от мен отново.
Липсва ми нежното докосване, ...
1.2K

Довереница на болката

И със цигара в ръката,
изгаснала почти,
посрещам самотата
и разбитите мечти.
Давя се в океан от сълзи, ...
1.6K 2

Смях по кожата

Разсеяното лято без да иска
изпусна между пръстите си вятъра.
А той това и чака – търколи се
по топлите баири на земята,
облиза и дърветата, и къщите ...
1.2K 11

Когато розите заспиват

Увяхна розовата пъпка,
стопи се красотата несравнима.
...
В душата ù кръпка до кръпка,
сърцето скова безпощадната зима. ...
953 1

Сънуваш ли пауни

Сънуваш ли пауни – лош ден те чака.
(нар. поверие)
Накъсана от яростни гонитби,
нощта изтича през ранените ми пръсти
и като тежък камък се търкулва ...
858 2

Птица

През леден час пробива
път златна светлина.
Изящно и красиво
стоварва утринта.
Небето светлосиньо ...
1.2K

Виртуална връзка

Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...
Спотаи се като захар по ръба на чаша, ...
1.2K 1

...

През годините гледам назад,
ти - създател на моята усмивка,
спеше кротко на моята гръд,
чужди погледи казват - щастливка!
Колко малко ми даде преди ...
666

Бридж

Асото пика – моят мост
в играта наша многолика,
поставям аз на масата.
Без коз! На седем!
И с контра от живота – ...
1.2K

Тъжно е...

Тъжно е...
Тъжно е, когато нещо си отива,
сърцето ти от болката се свива.
Тъжно е, когато нещо си отива,
а ти не можеш да го спреш. ...
1.3K 1

Венета Марковска

"Какъв пример на народа давам,
лоши неща, нередности правя!
Но що в КС* да не се настанявам,
защо този пост чуден да оставя?
Как с вишегласие бях избрана, ...
831

Мамо...

Мила мамо, как да ти кажа,
че ми липсваш, че няма те тука...
Как да поискам от тебе обич,
топла ласка, съвет и поука...
Телефонът е нашата връзка. ...
1.7K 4

Вятърно

Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси. ...
1.1K 3

Писмо до камбаната

Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно - ...
1.2K

Сталинград

Слънцето изгря,
сутрин като предишната.
В средата на пустинята
между руините
туптят сърцата ни. ...
794

Върхове

Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове ...
3.1K 7 18

Приказка от рими

Можем да се срещнем –
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...
844

Есенно море

В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...
1.8K 10

На гърба на белия лист 2 (фрагменти)

Това му е хубавото
да си млад поет –
Да си тръгнеш преди да си дошъл
Да се пребориш след първия час
на последната победа ...
898 3

За Планината

И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики, ...
701 1