Стихове и поезия от съвременни български автори
Частичка от моето сърце
Викаш ли ме, обич моя?
Чувам шепот някъде от юг.
Прошепни ме още малко.
Милвай името ми, аз ще бъда тук. ...
Прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.
Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше ...
Не, че ми липсваш
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...
Откраднат миг
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...
Искам
Искам за малко през твойте очи
сам да погледам земята –
утро как пее, как залез мълчи,
колко блести красотата. ...
Благодарност
Мила мамо, благодаря ти
за миналите спомени добри,
уют ми Ти създаде,
като Човек ме изгради и ...
Смахнати сънища
Сънувах със главата си пияна,
чи съм исфърлен на самотен остров.
На майната си, там сред океана,
сидя си тъй и са углеждам просто. ...
Баладата на една драма
когато срещу теб стоя,
но за мен те няма?
Ще водиш ли борба за моето сърце?
Отключи то за теб врата, ...
Никой не знае
какво ще излезе от това,
ни най-малко аз,
никой не знае
какво ще се случи, ...
За да светя
Как лудо се върти светът,
а аз като прашинка малка
се въртя в този космичен свят
на лудостта, за да светя. ...
... преди да оглушея...
На Любовта във индианските поля
по стъпките ми ти разчитай…
Дали си ми тотем…? Вината
дали разюздана е хищница? И скита ли? ...
Това, което...
“Художникът рисува не това,
което вижда, а това, което чувства”
Пабло ПИКАСО
Не е стихът ми плоско огледало, ...
Гурбетчийска
За пустата чужбина
народът отлетя,
че майката родина
днес мащеха е тя. ...
Схвàни смисъла!
защо така със мен се гавриш?
Ще ти шибна, знай, звънлив шамар,
пък белкем спреш се да ме мамиш!
Какво се пулиш, ве? Садист! ...
За нас
делници безименни,
започващи и свършващи във пет,
защото в пот
обектите заливаме ...
Илюзорната измама
Бутилките стоят като гора.
Наздравици се вдигаха стократно
и най-накрая викнахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...
Труп безсмъртен
сякаш вятър през мъгла,
се прокрадна в миг на тътен
без стон, безшумно във снега.
Роден в небитие, живял за слава, ...