Стихове и поезия от съвременни български автори
Не жена
без любов не знам да съществувам!
Без любов съм в пълна тъмнина
и кръвта ми става на вода!
Без любов не мога и да дишам, ...
* * *
Не се ли умори да мълчиш и бездействаш?
Не се ли умори да склоняваш глава,
сякаш нищо не е станало?
Защо веднъж не подадеш ръка? ...
Невъзможен гост
Залязва слънцето и в клоните на ореха
навива приказно кълбо златиста свила,
нощта прихлупва шепи и в небето горе
до хоризонта тъмно кадифе разстила ...
Между живота и смъртта
мястото, където всички изпадат във захлас.
Мястото, което свързва живота със смъртта,
мястото, което плаши всички на света.
Опитах да премина, да сграбча светлината, ...
* * *
искаше да си почине,
някъде спря любовта ми,
трябваше ù нова посока,
а тя, посоката - ...
Кестенови мисли 2
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено – ...
Още
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце, ...
Стихове от нищото
се раждат
непроверени от съдбата
стихове
и в тях попива ...
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес, ...
Катерачът
Усещането да катериш
Пътя към своето Аз
е като усещане
за есен в октомври - ...
Нова гавра с Левски
Явно забравиха те за катунишките погроми.
Нямаме нищо против етническата толерантност,
но отстояваме твърдо нашата националност.
Обичаме правдата, светлината, човещината, ...
Как да се реша.
ама тихо, никой да не чуе!
Канена съм на забава,
в махалата горна.
Пепо ще ма води. ...
Вълшебството на един Залез...
От късния залез запалени
се гонят искрящи вълни,
оплитат се блясъци алени
със синьо-зелени води... ...
Кой казва
Кой казва, че парещият огън на сърцето
не е по-силен от слънцето горещо?
Кой казва, че очите сини на небето
не са искрени като него? ...
Съвършена любов
преминава през високи върхове,
пропада в най-ниските дълбини, пак изправя се, минала през всичко.
Любовта ни силна преодолява и смъртта, разбива с глава стени,
тя няма никога да умре, щом сърцата ни държи в своите ръце.
Мотрисата на времето
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости, ...
Безсмъртна
ако съм слънце в нечий мрачен ден,
ако присъствам тайно в нечии копнежи,
ако в момента някой мисли си за мен,
ако била съм хубав край на нечий разказ, ...
Писмо до мама
при теб ще дойда утре, мамо!
Ще дойда утре в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни ...