СОЛ
Всеки има различна съдба под небето –
този тук е далечна вселена незнайна,
лунен прах по ревера му приказно свети
и звезди му нашепват космически тайни. ...
За последно подарих ти
предпоследната си капка самоуважение,
дадох я в ръцете ти и прошепнах:
"Поиграй си с нея, а когато ти омръзне,
забрави я..." ...
И след бурята отново дъжд ме чака,
аз ли бях между двама ни глупака?
Страхувах се да поведа парада.
Страхувах се да бъда влака.
И сред останките остана факта, ...
Тя беше тук – самотна и прекрасна.
Тя бе тук - не чакаща, но чакана.
Но как за копнежа си да ù призная
и как да се разкрия, че я желая.
Той стоеше там, но не се помръднах. ...
Звукът от моя глухоням звънец,
празният стол и масата сложена.
Пак там, закичен със венец,
седи и ми намига спомена.
Ще легнеш с гръб към мен, ще те завия, ...
Заглавието е взаимствано от : КРИС РИА
Пътят към Ада ужасен е, знам.
Безкраен, зловещо описан.
И всеки, уви, изминава го сам
на мъки и болки орисан. ...
Защо се губя в светлата си мисъл,
а в тъмнината лесно се намирам?
Страхът- несподелена с някой близост,
разколебава всичко обяснимо.
Побира се в новородена дума ...
Зад стъклена витринка във бюфета,
наперени и с вирнати нослета,
изящни фигурки от костен порцелан
си мерят блясъка и формите без свян.
Сервизчета за чай и за кафета ...
Лудият Шапкар ме навестява
всеки път, щом лудите ме хванат.
Метлата ми е в отпуска по болест,
а в очите ми живее Баба Яга.
(Магии за любов не правя.) ...
Първи куплет
Стоя в тъмната стая, скрит от лъжливия свят, гледайки твоята снимка.
Опитвайки се да не плача за теб, но е напълно безсмислено.
Спомням си как бяхме заедно и как бавно се изплъзваше от мен.
Защо си тръгна? Какво направих? ...
Не ми трябваш, за да живея, не ми трябваш и за да дишам...
Не, но всеки дълбоко поет дъх ми напомня за това, че те обичам...
Не ми дължиш нищо и не смея да те моля да оставаш в моя живот...
Тръгвай си, щом така желаеш, не те задържам насила, моя любов...
Бъди щастлив - животът е хубав, желая ти сбог ...
Извинете ме, господа недорасли,
че във сивото внасям корекции.
Разкроявам скуката многопластова,
но не съм шивач на конфекция.
Мойте думи имат широки размери - ...
Няма нужда да бъдеш нито първа, любов,
ни в притихнала есен - последна.
Всеки миг, всеки праг, всеки рай е готов
да запее с теб химни победни.
Няма нужда да носиш свеж венец от цветя, ...
Булевардна преса. Слово с пирони.
Забити в пръстите букви, неизричани прози.
Безделни делници - като просяци -
свличат се в канала. Четива,
запълващи шахти от глупост. ...
От мен животът много, много взе,
дори и вас... на всичкото отгоре...
А някой ден - до моите нозе
ще искате със мене да говорите...
Тогава нещо, знам ли, може би... ...
Българската учебникарска мафия
произвежда учебници порнография.
Как банкянският "супермен"
допуска да се говори за сутиен
в учебник по български език? ...