Обичам те, проклетнико, на клетъчно ниво,
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...
Едва ли бих могъл със рими кратки,
във кратката подредба на сонета -
понеже тъй е формата приета,
да се изкажа равномерно гладко.
И устни, с вкус на ягодово сладко, ...
На чаша прилича женското лице,
обхванато от мъжки пръсти
и мед или пелин - според случая - ще пиеш.
В неделна утрин, двама, на разходка -
какво по-хубаво да е? ...
Аз не съм сама, самотата пак е с мен.
Няма я онази топлина, само вятърът студен
сковава ме, боли, но аз мълча.
Няма с кого да споделя.
Усещам само собственото си дихание ...
За тебе, мамо, просто нямам стих,
със думи чувствата си да изкажа,
но все пак ще опитам в този миг
едно послание да ти отправя:
Посрещай ме на прага все така - ...
Защото тишината може да е хубава,
единствено от приласкана обич,
когато думите ни се целуват
под рошавия купол на тополите...
ми откъсни едно перо от своя полет ...
Аз знам, че някой ден ще те посрещна,
приседнала на пътя ми във края.
Ще кажа нещо глупаво и смешно,
защото мисля, че ще те позная
по стъпките в безмълвието прашно, ...
Преди да се нарадваш на живота,
замина си със влака на смъртта.
Остави ни да плачем безнадеждно
и някак да изпитваме вина.
И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен. ...
Твоите деца не са обаче твои...
Те са единствени и не ти принадлежат.
И ористта им вече - не е твоята,
дошли са да вървят по своя път.
Идват, растат, живеят чрез тебе на света, ...
Появи се ти от рая, но защо?
Нима със нещо те заслужих?
В дните тъмни ти сякаш с ангелско крило
прегърна ме и всичко лошо свърши!
И все пак... не смея да се радвам, ...
Мигът вълшебен, пълен с чистота.
Безмълвие почти... ръка в ръка...
И леко възнесение... към полет...
И времето да спре ... очите молят.
Но ТО лети... че утро ще посреща. ...
Късно е за тези думи. Късно казваш ги на мен.
Всичко изчезна помежду ни в онзи гаден, скучен ден.
Късно е да ме поглеждаш с тези матови очи.
Спри в моите да се вглеждаш! Знаеш ли, че ме боли?
Късно е да се завърна в твоите хладни, ледени ръце... ...
Тази грешна земя, на която обичам,
по която задъхано бързам напред,
аз съм все още онова малко момиче,
дето търси пролука в душите от лед.
Не повярвах в това, че е пълно с мечти, ...
Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...
Нямам време за усмивки, бързам аз сега -
скоро слънцето ще скрие своята коса.
Че от нея сбирам нишки, весел шал плета,
за да може да те топли нежно във студа.
Този слънчев шал щом носиш, и накрай света, ...
Свободата искам да съм аз!
Искам да живея!
Да се рея като волна птица из небето.
Да преплувам океани и морета, като малка златна рибка.
Да мога да кажа това, което желая, ...
Една къща стара и полусрутена,
където няма ни маса, ни стол.
Една ограда, от дъждовете порутена,
подпряна на стария ствол.
Там спомени, като прах разпиляни, ...
Окови на съзнанието овче нека рушим!
Докога гаврата с честта ни ще търпим!?
Убиха жени и деца, а слава им въздават!
С раболепие, с пълзене честта ни унижават!
Към турците ни хрисими нищо не тая, ...