Стихове и поезия от съвременни български автори
Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял! ...
Автобиографично
Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша. ...
Абсурдно ежедневие
“Дядо, какъв ден е сряда?”
Внучките ми Рая и Деница
На времето по сребърната прежда
нанизани са дните ни покорно – ...
Истина
Това вечно движение в кръговрат
се втурва като хала в кръвта ми.
Докато открия в ден единствен миг
тревожната близост на тази магия. ...
Недопустимост
не мога да допусна,
че пак сама съм,
че пак те губя.
Това е сън. Кошмар. ...
* * *
Няма общо с “причина-следствие“...
Самодивско
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека! ...
Грях
за да избягаме от него,
докоснахме мига,
за да го запомним
ЗАВИНАГИ, ...
Нашият миг Вечност...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо
със нежен повей Любовта... ...
Някога
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...
Истинска
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.
Пред тебе колко сцени изигра ...
Причина
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали ...
Четейки трагедии
Духът ми болен е от сляпо безразличие.
Куп грозни паяжини лазят по огнището -
до вчера символ на измислено величие.
Фантазиите раждат страшни Демони. ...
Куха пешка
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода, ...
Ножове и думи
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.
Защото думите могат да убиват. ...
Още боли
... но ти никога няма да го видиш в моите очи...
там тъмна мъгла за теб се спуска,
че едва ли с най-светлия фенер да осветиш,
пътя към сърцето ми отново ще намериш.. ...
Две прелестни очи
Две прелестни очи
недоверчиво гледат към света
с тъга и горест…
Защо ли толкоз болка ...
Нашият свят
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти... ...
Отлагам
до безкрайност да отлагам.
Да не търся нощем ръцете ти
и сама в леглото си да лягам.
Отлагам нощните целувки, ...
"Хидроинженерът" Доган
Да, ама аз съм "хидроинженер".
Печеля за сметка на държава,
която доя като млечна крава.
В политиката всяка чест се спомина, ...